Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Le Morte d’Arthur, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 5гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD(2011 г.)

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том I

 

Английска

Първо издание

Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат април 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Формат 84X108/32

Печатни коли 30,50.

Издателски коли 25,62.

УИК. 27,56

 

Цена 3,81 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

 

 

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том II

 

Английска

Първо издание

 

Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректор: Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат март 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Печатни коли 33.

Издателски коли 27,72.

Формат 84×108/32.

УИК 29,76.

 

Цена 4,05 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

История

  1. —Добавяне

Глава 2

Как Утер Пендрагон се сражавах с Корнуолския херцог и как с помощта на Мерлин споделил ложето на херцогинята и тя заченала Артур

Улфиус се зарадвал и препуснал назад, та се върнал при крал Утер Пендрагон и му казал, че е намерил Мерлин.

— Къде е той? — запитал кралят.

— Скоро ще бъде тук, сър — отвърнал Улфиус.

И тозчас Улфиус видял, че Мерлин стои пред входа на шатъра. И поканили Мерлин да влезе вътре. Като го видял, кралят му казал „добре дошъл“.

— Сър — рекъл Мерлин, — знам всичко, що криете в сърцето си. Ако ми се закълнете като истински богопомазан крал, че ще сторите туй, що ви поискам, ще получите онова, което желаете.

Тогава кралят се заклел над четирите евангелия.

— Сър — рекъл Мерлин, — ето що искам от вас — през първата нощ, която прекарате с Игрейн, тя ще зачене дете и когато то се роди, ще го дадете на мен да го отгледам както аз знам. И туй ще бъде за ваша слава и за най-голямо добро на детето.

— Обещавам да сторя каквото искаш — рекъл кралят.

— Сега се пригответе — рекъл Мерлин, — защото тази нощ ще споделите ложето на Игрейн в крепостта Тинтагил. Ала преди това ще приемете образа на съпруга й, херцога, Улфиус ще бъде досущ като сър Брастиас, един от рицарите му, а аз ще бъда като друг негов рицар на име сър Джорданс. Ала внимавайте да не разговаряте много с херцогинята и нейните хора, ами кажете, че сте болен и бързо си легнете. А на сутринта не ставайте, додето не дойда аз, защото крепостта Тинтагил е само на десет мили оттук.

И сторили всичко, както било намислено. Ала Корнуолският херцог забелязал, че кралят се отдалечил на коня си от обсадената крепост Терабил и същата нощ се измъкнал през една странична порта, за да нападне кралските войски. И се случило тъй, че като излязъл от укреплението, херцогът бил убит още преди кралят да стигне в крепостта Тинтагил.

И тъй, били изминали повече от три часа след смъртта на херцога, когато крал Утер споделил ложето на херцогинята Игрейн, и тази нощ тя заченала от него Артур. Малко преди да се съмне, Мерлин дошъл при краля и му казал да се приготви за път, и той целунал лейди Игрейн и бързо поел обратно. А когато дамата научила, че херцогът, нейният съпруг, бил, както разправяли, убит дълго преди крал Утер да дойде при нея, тя се зачудила кой може да е бил човекът с образа на нейния господар, когото приела в ложето си. И тайно скърбяла, ала никому нищо не казвала.

Тогаз всички барони в един глас замолили краля да се помири с лейди Игрейн. И кралят ги послушал, понеже и той желаел да живее в мир с нея. Възложил тогава кралят на сър Улфиус да им бъде посредник и тъй след дълги преговори двамата с херцогинята най-после се срещнали.

— Сега вече всичко ще бъде наред — рекъл сър Улфиус. — Кралят е храбър рицар и при това неженен, а лейди Игрейн е твърде красива дама. Затуй голяма радост ще бъде за всинца ни, ако кралят пожелае да я направи своя кралица.

И всички одобрили думите на сър Улфиус и предложили на краля да последва съвета му. Тогаз този храбър рицар на драго сърце изпълнил молбата им и тъй, без да се бавят много, една сутрин двамата се венчали сред голяма радост и веселие.

И на същия ден Лот, крал на Лодиан[1] и Оркни[2], се оженил за Маргауз[3], майката на Гауейн, а крал Нантрес Гарлотски се оженил за Елейн. Всичко туй станало по искане на крал Утер. А третата сестра, Вълшебницата Морган, изпратили да учи в манастир и там тя придобила тъй много знания, че се прославила като изкусна гадателка, а сетне се омъжила за Уриенс, крал на Гор, който станал баща на сър Юуейн Белоръки.

Бележки

[1] Лодиан — Южна Шотландия. В старите англо-нормандски и френски документи това име се среща и с форми, наподобяващи Лион — Loenes, Loonis. Трябва да се има предвид, че голям брой географски названия в „Смъртта на Артур“ са измислени, а при други е невъзможно да се установи връзката с действително съществуващи места.

[2] Оркни — група острови край брега на Северна Шотландия.

[3] Маргауз, Елейн и Вълшебницата Морган били дъщери на Игрейн от брака й с херцога и едноутробни сестри на Артур. В „Смъртта на Артур“ има поне четири героини с името Елейн — едноутробната сестра на Артур и майка на Гауейн и братята му, Елейн — майката на сър Ланселот, Елейн — майката на Галахад, и Елейн Белоръката.