Томас Малори
Смъртта на Артур (294)

Глава 55

Как сър Тристан срещнал сър Динадан и за разговора им, и какво казал на братята на сър Гауейн

Сега да се върнем при сър Тристан, който веднъж излязъл на лов и срещнал сър Динадан, а той бил дошъл в тези земи да търси сър Тристан. И тогава сър Динадан казал на сър Тристан името си, ала сър Тристан не пожелал да му открие своето и сър Динадан твърде се разгневил.

— Такъв един обезумял рицар като теб — рекъл сър Динадан — видях неотдавна да лежи край бистър извор и се преструваше на заспал. Лежеше там, хилеше се като шут и нищо не говореше, а щитът му беше до него и конят му стоеше настрана. И по всичко това разбрах, че е влюбен.

— Ах, любезни сър — рекъл сър Тристан, — а вие не сте ли влюбен?

— Ами, плюя аз на тая работа — рекъл сър Динадан.

— Недостойни думи казвате — рекъл сър Тристан. — Няма истинска рицарска храброст без любов.

— Добре, добре — рекъл сър Динадан, — а сега кажи ми името си, ако си влюбен, инак ще се бия с теб.

— Колкото до това — рекъл сър Тристан, — няма защо да се сражавате с мен затуй, че не ви казвам името си. А колкото до името ми, сега няма да го узнаете.

— Срам и позор — рекъл Динадан. — Какъв си рицар да не смееш да ми кажеш името си? Затова ще се бия с теб.

— Колкото до това, ще си помисля — отвърнал сър Тристан, — защото не ще вляза в двубой с вас, освен ако сам пожелая. А ако се сражавам, знайте, че няма да можете да устоите.

— Срам на теб, страхливецо! — рекъл сър Динадан.

И както стояли, един рицар на кон се приближил към тях.

— Вижте — рекъл сър Тристан, — ето че идва един рицар, който ще се сражава с вас.

Като го видял, сър Динадан рекъл:

— Това е същият безумец, дето го видях да лежи край извора ни заспал, ни буден.

— Познавам добре този рицар с покрития лазурен щит — името му е Епиногрус, синът на краля на Нортъмбърланд, и е по-страстно влюбен от кой да е друг рицар, когото знам, а люби дъщерята на уелския крал, една прекрасна дама. Предполагам, че ако му предложите да се сражава с вас, той ще приеме и тогава ще се види дали влюбеният рицар е по-храбър, или вие, който не любите никоя дама.

— Добре — рекъл Динадан, — сега ще видиш на какво съм способен. — И тозчас сър Динадан викнал с висок глас и рекъл: — Сър рицарю, приготви се за двубой с мен, тъй като странстващите рицари имат обичай да се сражават един с друг.

— Сър — отвърнал Епиногрус, — нима странстващите рицари имат обичай да принуждават един рицар да се сражава пряко волята му?

— Остави тези приказки и се приготви — рекъл Динадан, — защото аз съм готов да те сразя.

И те пришпорили конете си и връхлетели един връз друг тъй яростно, че Епиногрус повалил сър Динадан.

Тогава сър Тристан се приближил към сър Динадан и му рекъл:

— Сега какво ще кажете? Струва ми се, че влюбеният се прояви добре.

— Засрами се, страхливецо — рекъл сър Динадан, — ако си добър рицар, отмъсти за мен.

— Не — рекъл сър Тристан, — сега няма да се сражавам. Вземете си коня и да вървим.

— Господ да ме пази от другар като теб — рекъл сър Динадан. — Откак те срещнах, никак не ми върви.

И те си тръгнали.

— Е, добре — рекъл сър Тристан, — може би ще научите от мен вести за сър Тристан.

— Господ да ме пази от другар като теб — рекъл Динадан, — и сър Тристан много би си изпатил, ако е с теб.

И си тръгнал.

— Сър — викнал сър Тристан, — може да се случи да се срещнем някъде другаде.

И тъй, сър Тристан се върнал във Веселата стража и чул в града глъч и викове.

— Какви са тези викове? — запитал сър Тристан.

— Сър — отговорили му, — един рицар тук в замъка, който отдавна е при нас, току-що бе убит от двама рицари само затуй, дето казал, че сър Ланселот е по-храбър от сър Гауейн.

— Нямаш право да убиеш един достоен рицар само затуй, че говори добре за господаря си — рекъл сър Тристан.

— Така е, ала от това нямаме полза — рекли хората от града. — Ако сър Ланселот беше тук, скоро щяхме да си отмъстим на онези коварни рицари.

Като чул това, сър Тристан изпратил да му донесат щита и копието и бързо настигнал рицарите и им викнал да се върнат и да получат отплата за злодеянието си.

— Каква отплата искаш? — запитал единият от тях.

И тозчас двамата се втурнали напред и връхлетели тъй яростно, че сър Тристан повалил този рицар през задницата на коня му. После другият рицар препуснал срещу сър Тристан, ала той и с него сторил същото. После те се изправили изпод конете си както могли и вдигнали щитове и мечове за пеши бой.

— Рицари — рекъл сър Тристан, — трябва да ми кажете откъде сте и как се казвате, тъй като може да сте такива хора, че да не бива да се изплъзвате от ръцете ми. А може да сте хора от такава страна, че въпреки злодеянията ви да се наложи да ви пусна.

— Трябва да знаеш, благородни рицарю — рекли те, — че не се боим да ти кажем имената си: моето име е сър Агравейн, а неговото е сър Гахерис, и сме братя на храбрия рицар сър Гауейн и племенници на крал Артур.

— Щом е тъй — рекъл сър Тристан, — от уважение към крал Артур този път ще ви пощадя. Ала позорно е, че сър Гауейн и вие сте от такъв издигнат род, а и четиримата братя се славите като най-върлите врагове и убийци на храбри рицари в това кралство днес, тъй като наскоро чух, че сър Гауейн и вие сте убили по-храбър рицар от вас самите, благородния рицар сър Ламорак Уелски. Бих искал, ако бе дал Бог, да бъда край сър Ламорак при смъртта му.

— Тогава и ти щеше да тръгнеш с него — рекъл сър Гахерис.

— Любезни рицари — рекъл сър Тристан, — за да можеше това да стане, с вас трябваше да има още много рицари.

И с тези думи сър Тристан поел обратно към замъка Веселата стража. И когато той се отдалечил, единият брат рекъл на другия:

— Хайде да го настигнем и да си отмъстим още веднъж за злото, сторено ни от сър Ламорак.