Томас Малори
Смъртта на Артур (281)

Глава 42

Как сър Галахалт и Паломид се сражавали и още за сър Динадан и Галахалт

Тук започва разказът за втория ден на турнира. И щом сър Паломид излязъл на полето, сър Галахалт Високородния принц застанал на другия му край. Тогаз двамата препуснали напред с тежки копия в ръка и връхлетели с такава сила, че копията им се строшили. И сър Галахалт блъснал сър Паломид тъй мощно, че той се олюлял назад, ала не изтървал стремената. Сетне двамата изтеглили мечове и взели да си разменят такива свирепи удари, че много славни рицари забравили битката и се събрали да ги гледат. Най-подир сър Галахалт Високородния принц нанесъл страховит удар по шлема на Паломид, ала шлемът бил толкоз здрав, че мечът не могъл да го пробие, а се плъзнал напред и отсякъл главата на коня му.

И когато Високородния принц видял храбрия рицар да пада наземи, засрамил се заради този удар. И тозчас слязъл от седлото и помолил храбрия рицар сър Паломид да приеме като дар коня му и да му прости за удара.

— Сър — рекъл Паломид, — благодаря ви за голямата добрина, защото един рицар никога не може да бъде посрамен в двубой с достоен мъж като вас.

И той възседнал този кон, а на Високородния принц тозчас довели друг.

— А сега — рекъл Високородния принц, — вървете при онази девица, защото вие я заслужихте.

— Ах — рекъл Паломид, — знайте, че и девицата, и аз сме на вашите заповеди.

И тъй, те се разделили и през този ден сър Галахалт извършил още славни бойни подвизи. Дошъл тогава Динадан и се сражавал със сър Галахалт и сблъсъкът им бил тъй стремителен, че копията се строшили в ръцете им. Ала Динадан мислел, че Високородния принц е по-изморен от него самия, и започнал да му нанася яростни удари, ала като видял, че не ще може да го повали, рекъл му:

— Господарю мой, моля ви, оставете ме да си ида и се заемете с другиго.

И тъй като Високородния принц не познал Динадан, любезно се съгласил заради благите му думи.

И тъй, двамата се разделили. Ала тозчас дошъл един рицар и казал на Високородния принц, че това бил Динадан.

— Кълна се — рекъл принцът, — горчиво съжалявам, че по този начин ми се изплъзна, защото сега дълго не ще се избавя от неговите подигравки и шеги.

И тогава сър Галахалт препуснал подире му и викал:

— Спри се, сър Динадан, в името на крал Артур!

— Не, не — отвърнал Динадан, — опазил ме Бог да се сражавам още веднъж с вас през този ден.

И както бил разгневен, Високородния принц влязъл в двубой с Мелиагант и така го ударил в гърдите, че ако бил паднал, щял да си счупи врата, а сетне със същото копие повалил още един рицар.

Тогава в битката се хвърлили рицарите от Северен Уелс и още мнозина другоземни рицари и малко оставало да сразят сурлузците, тъй като сър Галахалт Високородния принц бил тежко притиснат от вси страни. Ала в миг дошъл славният рицар Семонд Храбри с четирийсет рицари и ги отблъснал.

Тогава кралица Гуиневир и сър Ланселот възвестили с рог края на битката и всички рицари свалили въоръжението си и се отправили към пиршеството.