Томас Малори
Смъртта на Артур (277)

Глава 38

Как Ализандер бил избавен от властта на кралица Морган Вълшебницата чрез помощта на една девица

— Благородни рицарю — рекла девицата, — ако желаете да се разтушите, ще ви кажа една добра вест.

— Хубаво ще е да чуя добра вест — рекъл Ализандер, — тъй като сега съм пленник на собствената си клетва.

— Сър — рекла тя, — трябва да знаете, че наистина сте пленник и участта ви е по-лоша, отколкото сам предполагате, защото моята господарка и братовчедка кралица Морган Вълшебницата ви държи тук, за да задоволи с вас страстта си, когато пожелае.

— О, да ме пази Господ от такава чест — рекъл Ализандер. — Предпочел бих да ме скопят, нежели да й доставя това удоволствие.

— С божия помощ — рекла девицата, — ако ми обещаете любовта си и постъпите според волята ми, ще ви избавя, без да се опозорите.

— Кажете ми по какъв начин ще сторите това — рекъл Ализандер — и ще имате любовта ми.

— Любезни рицарю — рекла тя, — този замък по право принадлежи на мен. И знайте също, че имам чичо, могъщия граф Де Пас, и той ненавижда Вълшебницата Морган повече от всички люде на света. Затуй ще му пратя вест и ще го помоля от обич към мен да разруши този замък заради позорните дела, що се вършат в него. И тогаз, като дойде той и постави гръцки огън по четирите краища на замъка, аз ще ви изведа през една тайна порта и там ще ви чакат конят и доспехите ви.

— Добре сте го намислили, девице — рекъл Ализандер.

— Сетне ще можете да останете тук, на мястото, дето се е издигал замъкът, една година и един ден и така няма да нарушите дадената дума — рекла девицата.

Тогава той я целунал и сторил всичко, що тя желаела и що носело наслада и на двама им.

И скоро девицата пратила вест на чичо си с молба да дойде и да разруши замъка, понеже, както се разказва в книгата, той отдавна искал да стори това, ала все отлагал заради нея. И като получил писмото й, графът тозчас отговорил, че на еди-кой си ден ще дойде и ще разруши замъка.

И когато наближило уреченото време, девицата показала на Ализандер тайната порта, която водела към градината, дето щели да го чакат конят и доспехите му. И ето че, като дошъл определеният ден, граф Де Пас пристигнал с четиристотин рицари и подпалил замъка от всички страни, та камък върху камък не останал от него.

И тъй, през цялото време, додето замъкът горял, Ализандер останал в градината, ала щом пламъците угаснали, тозчас възвестил, че една година и един ден ще брани мястото, дето се издигал замъкът Хубавият изглед, от всички рицари, които се осмелят да минат наблизо.

А имало в онези дни един херцог на име Ансирус, роднина на сър Ланселот. И този рицар бил прочут поклонник на Гроба Божи, тъй като всеки три години пътешествал до Ерусалим. И понеже цял живот ходел на поклонение, наричали го херцог Ансирус Поклонника. А имал този херцог дъщеря на име Алис, девица твърде красива, и заради баща й я наричали Алис Красивата поклонница. И като научила за обета на Ализандер, тя отишла в двора на Артур и рекла с висок глас пред всички рицари:

— Онзи от вас, който победи рицаря при разрушения замък, ще спечели за награда мен и моите земи.

Чули тези слова рицарите на Кръглата маса и мнозина от тях се зарадвали, защото тя била твърде красива и имала богати владения.

И тогава тя възвестила за решението си по замъци и градове, а същото сторил от своя страна и Ализандер. Сетне вдигнала шатрите си тъкмо до мястото, което Ализандер се заклел да брани.

И едва се настанила там, ето че дошъл един рицар от двора на крал Артур, който се наричал Саграмор Похотливи, и предизвикал Ализандер на двубой. И тъй, двамата се втурнали яростно и Саграмор Похотливи строшил копието си о щита на сър Ализандер, а той му нанесъл такъв мощен удар, че го повалил от седлото.

И когато Красивата Алис видяла как храбро се сражава сър Ализандер, помислила си, че до този ден не е срещала по-снажен рицар. Тогава изскочила от шатъра си, хванала поводите на коня му и рекла:

— Любезни рицарю, моля те в името на рицарската ти чест да ми покажеш лицето си.

— Тъй да бъде — рекъл Ализандер, — ще ти покажа лицето си. — И с тези думи той свалил шлема си и тя видяла лицето му.

— О, милостиви Иисусе Христе — рекла тя, — само теб ще обичам и никого другиго.

— Щом е тъй, покажете и вие лицето си — рекъл той.