Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
-
- Оригинално заглавие
- Le Morte d’Arthur, 1470 (Обществено достояние)
- Превод отанглийски
- Мария Ранкова, 1989 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,8 (× 5гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD(2011 г.)
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том I
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат април 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Формат 84X108/32
Печатни коли 30,50.
Издателски коли 25,62.
УИК. 27,56
Цена 3,81 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том II
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректор: Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат март 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Печатни коли 33.
Издателски коли 27,72.
Формат 84×108/32.
УИК 29,76.
Цена 4,05 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
История
- —Добавяне
Глава 20
Как разказали на сър Ланселот, че сър Дагонет гонил крал Марк, и как един рицар повалил него и шестимата му другари
Сега нека се върнем назад. Когато сър Ганис, сър Брандил и другарите им отишли в двора на крал Артур, те разказали на краля, на сър Ланселот и на сър Тристан как шутът сър Дагонет гонил крал Марк из гората и как един могъщ рицар повалил и седмината с копието си. Тогава всички много се смели и глумили с крал Марк и сър Дагонет. Ала никой от тези рицари не могъл да каже кой бил рицарят, дето се застъпил за крал Марк. Най-подир запитали самия крал Марк дали го познава и той отговорил и рекъл:
— Каза, че се нарича Рицаря, що преследва Лаещия звяр, и с това име проводи един от моите слуги в замъка, дето, както се разбра, живеела майка му. И когато тя чула кой го изпраща, дълбоко се опечалила и разкрила името му на моя слуга, като рекла: „О, скъпи сине сър Паломид, защо не дойдеш сам да ме навестиш?“ И по този начин, сър, разбрахме, че е благородният рицар сър Паломид.
И тогава седемте рицари се зарадвали, че са узнали името му.
А сега пак да се върнем назад. На сутринта сър Ламорак, сър Паломид и Динадан се качили на конете и заедно с оръженосците и слугите си яздили, додето съгледали на една планина хубав замък със здрави стени и се отправили към него. И там ги посрещнал рицарят на име Галахалт, който бил владетел на замъка, приел ги най-любезно и ги настанил чудесно.
— Сър Динадан — попитал сър Ламорак, — какво възнамерявате да правите сега?
— Сър — отвърнал Динадан, — утре ще ида в двора на крал Артур.
— А пък аз, кълна се в живота си, три дни няма да се кача на кон — рекъл сър Паломид, — защото съм тежко ранен и изгубих много кръв. Затуй ще си почина тук.
— Тъй да бъде — рекъл сър Ламорак, — ще остана тук с вас и когато вие тръгнете, ще тръгна и аз, освен ако се забавите твърде много, защото тогава ще се отправя на път сам. Затова, моля ви, сър Динадан, останете и вие, та сетне да потеглим заедно.
— Право да ви кажа, няма да остана — рекъл сър Динадан, — защото толкова ми се ще да видя сър Тристан, че не мога повече да стоя далеч от него.
— Ах, Динадан — рекъл сър Паломид, — сега разбирам, че вие обичате смъртния ми враг. Как мога да ви се доверя тогава?
— Тъй е — рекъл Динадан, — обичам господаря си сър Тристан повече от всеки друг рицар, затуй него ще почитам и нему ще служа.
— Също и аз — рекъл сър Ламорак, — с всичките си сили.
И тъй, на следната сутрин сър Динадан поел към двора на крал Артур. И както яздел по пътя, срещнал един странстващ рицар. И щом онзи го съгледал, приготвил се за двубой.
— Не, не — рекъл Динадан, — не желая да се сражавам с вас.
— Ще се сражавате — рекъл рицарят, — инак няма да минете оттук.
— Защо искате да ме изпитате — от любов ли или от ненавист?
А рицарят отвърнал:
— Уверявам ви, от любов ви предизвиквам на двубой, не от ненавист.
— Може и тъй да е — рекъл сър Динадан, — ала сурова е любовта ви, щом искате да ми я докажете в бой с остро копие. Но, любезни рицарю, ако толкоз настоявате да се биете с мен, нека се срещнем в двора на крал Артур и там ще премеря сили с вас.
— Добре тогава — рекъл рицарят, — щом не желаете да се биете, кажете ми, моля ви, името си.
— Благородни рицарю — отвърнал той, — името ми е сър Динадан.
— Ах — рекъл рицарят, — много съм слушал за вас, защото сте храбър и благороден рицар, и ви уверявам, че ви почитам най-дълбоко.
— Щом е тъй — рекъл Динадан, — няма причина да се сражаваме един с друг.
И тъй, двамата се разделили. И същия този ден сър Динадан стигнал в Камелот, дето бил крал Артур. И поздравил той краля и кралицата, сър Ланселот и сър Тристан, и всички в двора му се зарадвали, тъй като бил благороден и мъдър, учтив и славеи рицар. Ала най-много обичал сър Динадан безстрашният рицар сър Тристан и го почитал повече от всеки друг рицар, с изключение на сър Ланселот. Сетне кралят запитал сър Динадан какви приключения е преживял.
— Сър — рекъл Динадан, — преживях много приключения и някои от тях крал Марк знае, ала други не.
После кралят изслушал разказа на сър Динадан за туй как двамата със сър Паломид стигнали пред замъка на Вълшебницата Морган и как сър Ламорак се сражавал сам и победил дванайсет рицари, като четирима от тях убил, а сетне повалил сър Паломид и самия него.
— Никак не ми се вярва — рекъл кралят, — тъй като сър Паломид е твърде храбър рицар.
— Това е самата истина — рекъл сър Динадан, — ала сър Ламорак с всеки свой удар доказа, че е по-добър от него. — И описал той на краля целия двубой и как сър Паломид се сражавал по-неумело, получил повече рани и изгубил повече кръв. — И няма съмнение — рекъл сър Динадан, — че ако схватката им бе продължила, сър Паломид щеше да бъде убит.
— Иисусе Христе — рекъл крал Артур, — това ми се вижда твърде чудно.
— Сър — рекъл Тристан, — не се чудете, защото добре знам, че няма днес на света по-храбър рицар, тъй като съм изпитал силата му. И ще ви кажа — никой рицар не ме е изморявал толкова в двубой освен самия сър Ланселот. И няма на света рицар освен сър Ланселот, който да се сражава тъй славно, както сър Ламорак.
— Ей Богу — рекъл кралят, — бих искал този рицар сър Ламорак да дойде в моя двор.
— Сър — рекъл Динадан, — знайте, че той скоро ще бъде тук, а с него и сър Паломид, ала за жалост сър Паломид още не може да язди.