Томас Малори
Смъртта на Артур (254)

Глава 15

Как крал Марк несправедливо убил сър Амант и как Ланселот довел крал Марк при крал Артур

И с разрешението на крал Артур те отишли и разговаряли със сър Амант. И макар копието да стърчало от тялото му, той им рекъл:

— Ах, любезни девици, предайте моя поклон на Хубавата Изолда и й кажете, че съм убит заради почитта ми към нея и към сър Тристан. — И разказал той на девойките как подло крал Марк убил него и другаря му сър Берсул. — И заради това му деяние го обвиних в предателство, ала ето ме сега тук, погубен за право дело. И всичко туй стана, понеже нито сър Берсул, нито пък аз се съгласихме да убием с коварство благородния рицар сър Тристан.

Тогава двете девици викнали с висок глас, та всички в двора ги чули, и рекли:

— О, блажени Иисусе Христе, който знаеш всички тайни, защо позволи на такъв подъл предател да надмогне и убие този предан рицар, борещ се за право дело?

И тозчас съобщили те на крал Артур, на кралицата и на всички васали, че рицарят, що убил сър Амант и сър Берсул преди него, е крал Марк и защо са се сражавали.

Тогава крал Артур безмерно се разгневил, а също и другите рицари. А когато сър Тристан узнал истината, дълбоко се натъжил и опечалил и плакал от скръб за благородните рицари сър Берсул и сър Амант.

Ала щом сър Ланселот видял сър Тристан да плаче, отишъл начаса при крал Артур и рекъл:

— Сър, разрешете ми да доведа онзи коварен крал и рицар в двора.

— И сам ви моля, доведете го — отвърнал крал Артур, — ала не го убивайте, понеже тъй повелява честта ми.

Тогаз сър Ланселот бързо се въоръжил, яхнал едър кои, взел копие в ръка и препуснал подир крал Марк. И като яздил тъй три английски мили, настигнал го и му заповядал:

— Обърни коня си, подли кралю и рицарю, защото по своя воля или против нея ще дойдеш с мен в двора на крал Артур.

Щом чул думите му, крал Марк се извърнал, погледнал сър Ланселот и запитал:

— Любезни сър, как ви е името?

— Знай, че името ми е сър Ланселот — отвърнал той, — затова отбранявай се!

Като разбрал крал Марк, че пред него стои сър Ланселот и го съгледал да се втурва стремително насреща му с копие в ръка, викнал с висок глас:

— Предавам се, благородни рицарю сър Ланселот!

Ала сър Ланселот не щял и да чуе, а бързо препускал към него. И когато крал Марк видял това, не се опитал да се брани, а се стоварил като чувал от седлото, легнал неподвижен на земята и взел да моли за милост.

— Стани, подли рицарю и кралю!

— Няма да се сражавам — рекъл крал Марк, — ала съм готов да дойда с вас, където ми заповядате.

— Уви! — рекъл сър Ланселот. — Жалко, че не мога да ти нанеса поне един удар, както повелява почитта ми към Тристан и Хубавата Изолда и към двамата рицари, които ти подло уби.

Сетне се качил на коня и го завел при крал Артур. И там крал Марк хвърлил шлема си на земята, а също и меча, проснал се ничком в краката на крал Артур и се предал на неговата милост и благоволение.

— Кълна се в Бога — рекъл крал Артур, — радвам се да ви видя тук, ала и не се радвам. Все пак добре сте дошли, защото, както предполагам, не сте се върнали по собствена воля.

— Вярно е — отговорил крал Марк, — нямаше да бъда тук, ала сър Ланселот ме доведе с чудната си сила и на него се предадох и се признах за победен.

— Добре знаете — рекъл крал Артур, — че сте длъжен да ми се подчинявате и да ми служите вярно и предано, ала до днес не сте сторили нито едното, нито другото, а винаги сте били мой противник и погубител на рицарите ми. Имате ли какво да кажете в своя защита?

— Сър — рекъл крал Марк, — готов съм да изкупя грешката си, както заповяда ваша милост, стига да е по силите ми.

Тогава, за голяма радост на сър Тристан, кралят решил да ги помири и затуй задържал крал Марк при себе си и определил ден за прошка между двама им.