Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
-
- Оригинално заглавие
- Le Morte d’Arthur, 1470 (Обществено достояние)
- Превод отанглийски
- Мария Ранкова, 1989 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,8 (× 5гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD(2011 г.)
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том I
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат април 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Формат 84X108/32
Печатни коли 30,50.
Издателски коли 25,62.
УИК. 27,56
Цена 3,81 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том II
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректор: Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат март 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Печатни коли 33.
Издателски коли 27,72.
Формат 84×108/32.
УИК 29,76.
Цена 4,05 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
История
- —Добавяне
Глава 12
Как шестимата рицари проводили сър Динадан да се сражава с крал Марк и как крал Марк отказал
И после го разпитали за приключенията му и дали е видял наскоро сър Тристан и сър Ланселот.
— Кълна се, че не съм виждал ни единия, ни другия, откак съм напуснал Камелот — отвърнал сър Динадан.
— Кой беше онзи рицар, дето тъй внезапно се раздели с вас и препусна през полето? — запитал сър Брандил.
— Сър — отвърнал Динадан, — беше един корнуолски рицар, най-големият страхливец, който някога е яздил кон.
— Как се казва? — запитали рицарите.
— Не знам — отвърнал сър Динадан.
И тъй, след като добре си починали и си поприказвали, яхнали конете и отишли в един замък, дето живеел стар рицар, който посрещал най-гостоприемно всички странстващи рицари. И додето разговаряли, в замъка пристигнал сър Грифлет Син Божи и бил приет с радост. И тогава го попитали дали не е срещал сър Ланселот или сър Тристан.
— Любезни рицари — отвърнал той, — не съм ги виждал, откакто напуснах Камелот.
И тъй, додето сър Динадан се разхождал и разглеждал замъка, зърнал в една стая крал Марк, сгълчал го и го попитал защо е побягнал от него.
— Сър — отвърнал той, — не смеех да остана, защото тези рицари бяха твърде много на брой. А вие как се избавихте?
— Сър — рекъл сър Динадан, — те се оказаха по-добронамерени, отколкото очаквах.
— Кой е предводителят на тази дружина? — попитал крал Марк.
Тогава, за да го уплаши, сър Динадан рекъл, че ги води самият сър Ланселот.
— Иисусе Христе! — извикал кралят. — А мога ли да позная сър Ланселот по щита му?
— Да — отвърнал Динадан, — защото той носи щит на черни и сребърни ивици.
Всичко това издумал, за да уплаши крал Марк, тъй като сър Ланселот не бил в тази дружина.
— Моля ви се — рекъл крал Марк, — не се отделяйте от мен и свитата ми.
— Никак не ми е по сърце желанието ви, понеже съвсем неотдавна вие ме изоставихте — рекъл сър Динадан.
И с тези думи той се разделил с крал Марк и се върнал при другарите си. И скоро те се качили на конете и потеглили на път, а додето яздили, все разговаряли за корнуолския рицар, тъй като сър Динадан им казал, че го открил в замъка, дето нощували.
— Това е добре — рекъл сър Грифлет, — защото съм довел с нас сър Дагонет, шута на крал Артур, а той е отличен другар и най-големият шегобиец на света.
— Знаете ли какво? — рекъл сър Динадан. — Казах на корнуолския рицар, че с нас е самият сър Ланселот. Тогава той ме попита какъв щит носи, а пък аз отвърнах, че носи щит, какъвто е щитът на сър Мордред.
— Знаете ли — рекъл сър Мордред, — аз съм ранен и не мога да нося нито щит, нито ризница. Затова дайте моя щит и моята ризница на сър Дагонет и нека той влезе в двубой с корнуолския рицар.
— Тъй и ще сторим — рекъл сър Динадан, — кълна се.
И тозчас нагласили сър Дагонет с ризницата и щита на Мордред, качили го на едър кон и му дали копие в ръката.
— А сега — рекъл Дагонет, — покажете ми рицаря и вярвам, че ще го поваля.
И тъй, всички тези рицари отишли край една гора и чакали там, додето най-подир се задал крал Марк. Тогава изскочил сър Дагонет и препуснал с все сила направо срещу него. И щом го наближил, развикал се като обезумял и рекъл:
— Отбранявай се, корнуолски рицарю, защото инак ще те убия!
Ала като зърнал щита му, крал Марк си рекъл: „Това е сър Ланселот! Горко ми, сега ще загина!“ И тозчас пришпорил коня си да препуска колкото му силите държат. А сър Дагонет се втурнал подир крал Марк през гъстата гора и все викал и го хулел като обезумял.
Когато сър Юуейн и сър Брандил съгледали как Дагонет гони крал Марк, смели се от сърце. Сетне яхнали конете си и препуснали след тях да видят как ще се справи сър Дагонет, защото никак не искали да пострада, тъй като крал Артур твърде много го обичал и го посветил в рицарство със собствената си ръка. И при всеки турнир той разсмивал крал Артур. И рицарите препускали насам-натам и тъй викали и гонели крал Марк, та цялата гора ехтяла.