Томас Малори
Смъртта на Артур (245)

Глава 6

Как сър Ланселот завел сър Тристан в двора и за голямата радост на краля и всички останали, когато научили за пристигането на сър Тристан

— Върнете се — рекъл им сър Ланселот, — защото заръката ви е изпълнена — аз намерих сър Тристан. Ето, това е самият той!

Тогава сър Гауейн се зарадвал и казал на сър Тристан:

— В добър час ви срещнахме, тъй като така смъкнахте едно тежко задължение от плещите ни. И по каква причина идвате в нашия двор?

— Любезни сър — отговорил сър Тристан, — дойдох в тези земи заради сър Паломид, понеже двамата с него се бяхме врекли днес да се сражаваме при надгробния камък, та се чудя, че още го няма. Ала затуй пък се случи, че срещнах там моя господар сър Ланселот.

Тъкмо тогава до тях приближил крал Артур и като разбрал, че водят сър Тристан, изтичал при него, хванал го за ръката и рекъл:

— Сър Тристан, добре дошли в двора ми.

И когато кралят чул как сър Ланселот и сър Тристан се сражавали и как тежко се ранили един другиго, много се наскърбил. После сър Тристан разказал на краля, че бил дошъл да се сражава със сър Паломид, а сетне разправил как го спасил от деветимата рицари на Брюнис Безмилостни и как намерил един рицар при горския извор.

— И този рицар повали и сър Паломид, и мен, а щитът му бе покрит с платно. Тогаз сър Паломид си отиде, а аз потеглих подир рицаря и на много места видях убити и повалени от него рицари.

— Кълна се в живота си — рекъл сър Гауейн, — същият този рицар повали мен и сър Блеоберис и зле ни рани, същият този с покрития щит.

— Ах — рекъл сър Кей, — този рицар и мен повали и рани тежко, и много исках да разбера кой е, ала не можах.

— Иисусе Христе, смили се над нас! — рекъл Артур. — Кой ли е бил този рицар с покрит щит?

— Не знам — 01 върнал сър Тристан, а след него и останалите.

— Чуйте тогава — рекъл Артур, — защото аз знам — той е сър Ланселот.

И при тези думи всички погледнали сър Ланселот и казали:

— Добре ни измамихте с този покрит щит.

— Не за първи път постъпва така — рекъл Артур.

— Господарю — отвърнал сър Ланселот, — правилно се досетихте, че аз съм рицарят, който носеше покрития щит. Ала тъй като не исках да се разбере, че съм от вашите рицари, хулех двора ви с най-недостойни думи.

— Вярно е — рекли сър Гауейн, сър Кей и сър Блеоберис.

Сетне крал Артур хванал сър Тристан за ръка и го завел при Кръглата маса. Дошла тогава кралица Гуиневир, а с нея и много дами и всички рекли в един глас:

— Добре дошъл, сър Тристан!

— Добре дошъл! — рекли девиците.

— Добре дошъл! — рекли рицарите.

— Добре дошъл, рицарю — рекъл Артур, — защото си един от най-добрите рицари, един от най-благородните и най-достойните мъже на света. И знайно е, че във всякакъв вид лов си ненадминат по ловкост и в различните начини за свирене на рог на теб принадлежи първенството и още, че във всички умения при лов на животни и птици държиш първо място, ти си най-изкусен майстор на всички музикални инструменти^[1]. Затова, благородни рицарю — продължил крал Артур, — бъди добре дошъл в двора ми. А сега, моля те, обещай ми, че ще изпълниш едно мое желание.

— Ще направя каквото заповядате — отвърнал Тристан.

— Е, добре — рекъл Артур, — желая да останете в моя двор.

— Сър — отвърнал сър Тристан, — не искайте това от мен, защото ме чакат твърде важни дела другаде.

— Не, не — рекъл Артур, — вече дадохте дума и не можете да ми откажете.

— Сър — рекъл сър Тристан, — да бъде както желаете.

Тогава Артур отишъл при Кръглата маса и огледал всички места, които стояли празни, тъй като нямало за тях достойни рицари. И видял на мястото на сър Мархаус надпис, който гласял: „Това е мястото на благородния рицар сър Тристан.“ И Артур въздигнал сър Тристан за рицар на Кръглата маса с такива големи почести и тържества, каквито едва ли можете да си представите.

И всичко станало, защото сър Мархаус паднал убит на един остров от ръката на сър Тристан, а това било добре известно в двора на Артур, тъй като този Мархаус се славел като храбър рицар. Ала заради злините, които той извършил в Корнуол, сър Тристан излязъл на двубой с него. И тогава двамата се сражавали толкоз дълго, дебнейки се от вси страни, че най-подир рухнали окървавени на земята и били тъй тежко ранени, че не можели да станат. Ала на сър Тристан му провървяло и оздравял, додето сър Мархаус умрял от рана в главата^[2].

А сега нека оставим сър Тристан и да разкажем за крал Марк.