Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
-
- Оригинално заглавие
- Le Morte d’Arthur, 1470 (Обществено достояние)
- Превод отанглийски
- Мария Ранкова, 1989 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,8 (× 5гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD(2011 г.)
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том I
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат април 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Формат 84X108/32
Печатни коли 30,50.
Издателски коли 25,62.
УИК. 27,56
Цена 3,81 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том II
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректор: Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат март 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Печатни коли 33.
Издателски коли 27,72.
Формат 84×108/32.
УИК 29,76.
Цена 4,05 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
История
- —Добавяне
Глава 3
Как сър Тристан тръгнал да търси могъщия рицар, който бил повалил него и мнозина рицари на Кръглата маса
Дълго яздил сър Тристан подир могъщия рицар, додето най-сетне видял една дама да лежи и да оплаква мъртъв рицар.
— Любезна господарко — запитал сър Тристан, — кой уби господаря ви?
— Сър — отвърнала тя, — както си почивахме тук с моя господар, мина един рицар на кон и го запита отде е, а господарят ми каза, че е от двора на крал Артур. Щом чу това, могъщият рицар рече: „Ще се сражавам с теб, защото ненавиждам всички от Артуровия двор.“ Тогаз моят господар, който сега лежи тук мъртъв, яхна коня си и се хвърли в бой с могъщия рицар, ала той промуши господаря ми с копието си и ми причини дълбока мъка и печал.
— Голяма е скръбта ми за сполетялата ви тежка беда — рекъл сър Тристан, — ала ще бъдете ли така любезна да ми кажете името на съпруга си?
— Сър — отвърнала тя, — името му беше Галардон и знайте, че след време щеше да стане славен рицар.
И тъй, простил се сър Тристан с опечалената дама и две нощи прекарал под открито, небе. Най-подир, на третия ден, намерил сър Гауейн и сър Блеоберис тежко ранени в една колиба в гората. Тогава сър Тристан ги запитал срещали ли са такъв и такъв рицар, с такива и такива доспехи и с покрит щит.
— Любезни сър, за голяма наша беда срещнахме такъв рицар — отвърнали двамата рицари, а сетне сър Гауйен рекъл: — Най-напред повали другаря ми, сър Блеоберис, и люто го рани, защото той ме посъветва да не се сражавам с него, тъй като рицарят бил твърде силен за мен. Ала могъщият рицар взе думите му за подигравка и каза, че му се бил присмивал. Тогава двамата се хвърлиха един срещу друг и той рани другаря ми. Сетне аз, за да не се посрамя, трябваше да вляза в двубой с него. Ала още с първия удар той повали и мен, и коня ми наземи, та едва не ме погуби, а после обърна коня и си отиде. Затуй ви казваме — в лош час го срещнахме.
— Любезни рицари — рекъл сър Тристан, — по същия начин се би той с мен и с друг един рицар на име Паломид, та ни повали и двамата и ни рани тежко.
— Заклевам ви — рекъл сър Гауейн, — оставете го да си върви по пътя и не го търсете повече, защото, главата си давам, ако на следващия празник на Кръглата маса не го срещнем там.
— Кълна се — рекъл сър Тристан, — че не ще намеря покой, додето не го открия.
Тогава сър Гауейн го попитал как му е името и той рекъл:
— Казвам се сър Тристан.
Сетне те също му доверили кои са и сър Тристан се простил с тях и продължил по пътя си. И случило се, че на една ливада срещнал сър Кей сенешала и сър Динадан.
— Какви вести има към вас, благородни рицари? — запитал сър Тристан.
— Не са добри — отвърнали рицарите.
— Защо? — запитал сър Тристан. — Моля ви, кажете ми, тъй като търся един рицар.
— Какъв е гербът му? — рекъл сър Кей.
— Щитът му е покрит изцяло с плат — отвърнал сър Тристан.
— Кълна се в живота си — рекъл сър Кей, — това е същият рицар, когото срещнахме. Тази нощ се подслонихме в дома на една вдовица. Там беше и този рицар. И като узна, че сме от Артуровия двор, наговори множество недостойни неща за краля и особено за кралица Гуиневир и по тази причина на сутринта се сражавахме с него. Ала още при първия сблъсък той ме повали от коня и зле ме рани, а когато другарят ми, сър Динадан, ме видя да лежа ранен на земята, не се опита да отмъсти за мен, а избяга. И тъй, рицарят си отиде.
Сетне сър Тристан ги попитал как се казват и те му открили имената си.
Тогава сър Тристан се простил със сър Кей и сър Динадан и като прекосил една гора, стигнал сред голяма равнина, дето видял манастир. И там си починал шест дни при един добър човек.