Томас Малори
Смъртта на Артур (242)

Глава 3

Как сър Тристан тръгнал да търси могъщия рицар, който бил повалил него и мнозина рицари на Кръглата маса

Дълго яздил сър Тристан подир могъщия рицар, додето най-сетне видял една дама да лежи и да оплаква мъртъв рицар.

— Любезна господарко — запитал сър Тристан, — кой уби господаря ви?

— Сър — отвърнала тя, — както си почивахме тук с моя господар, мина един рицар на кон и го запита отде е, а господарят ми каза, че е от двора на крал Артур. Щом чу това, могъщият рицар рече: „Ще се сражавам с теб, защото ненавиждам всички от Артуровия двор.“ Тогаз моят господар, който сега лежи тук мъртъв, яхна коня си и се хвърли в бой с могъщия рицар, ала той промуши господаря ми с копието си и ми причини дълбока мъка и печал.

— Голяма е скръбта ми за сполетялата ви тежка беда — рекъл сър Тристан, — ала ще бъдете ли така любезна да ми кажете името на съпруга си?

— Сър — отвърнала тя, — името му беше Галардон и знайте, че след време щеше да стане славен рицар.

И тъй, простил се сър Тристан с опечалената дама и две нощи прекарал под открито, небе. Най-подир, на третия ден, намерил сър Гауейн и сър Блеоберис тежко ранени в една колиба в гората. Тогава сър Тристан ги запитал срещали ли са такъв и такъв рицар, с такива и такива доспехи и с покрит щит.

— Любезни сър, за голяма наша беда срещнахме такъв рицар — отвърнали двамата рицари, а сетне сър Гауйен рекъл: — Най-напред повали другаря ми, сър Блеоберис, и люто го рани, защото той ме посъветва да не се сражавам с него, тъй като рицарят бил твърде силен за мен. Ала могъщият рицар взе думите му за подигравка и каза, че му се бил присмивал. Тогава двамата се хвърлиха един срещу друг и той рани другаря ми. Сетне аз, за да не се посрамя, трябваше да вляза в двубой с него. Ала още с първия удар той повали и мен, и коня ми наземи, та едва не ме погуби, а после обърна коня и си отиде. Затуй ви казваме — в лош час го срещнахме.

— Любезни рицари — рекъл сър Тристан, — по същия начин се би той с мен и с друг един рицар на име Паломид, та ни повали и двамата и ни рани тежко.

— Заклевам ви — рекъл сър Гауейн, — оставете го да си върви по пътя и не го търсете повече, защото, главата си давам, ако на следващия празник на Кръглата маса не го срещнем там.

— Кълна се — рекъл сър Тристан, — че не ще намеря покой, додето не го открия.

Тогава сър Гауейн го попитал как му е името и той рекъл:

— Казвам се сър Тристан.

Сетне те също му доверили кои са и сър Тристан се простил с тях и продължил по пътя си. И случило се, че на една ливада срещнал сър Кей сенешала и сър Динадан.

— Какви вести има към вас, благородни рицари? — запитал сър Тристан.

— Не са добри — отвърнали рицарите.

— Защо? — запитал сър Тристан. — Моля ви, кажете ми, тъй като търся един рицар.

— Какъв е гербът му? — рекъл сър Кей.

— Щитът му е покрит изцяло с плат — отвърнал сър Тристан.

— Кълна се в живота си — рекъл сър Кей, — това е същият рицар, когото срещнахме. Тази нощ се подслонихме в дома на една вдовица. Там беше и този рицар. И като узна, че сме от Артуровия двор, наговори множество недостойни неща за краля и особено за кралица Гуиневир и по тази причина на сутринта се сражавахме с него. Ала още при първия сблъсък той ме повали от коня и зле ме рани, а когато другарят ми, сър Динадан, ме видя да лежа ранен на земята, не се опита да отмъсти за мен, а избяга. И тъй, рицарят си отиде.

Сетне сър Тристан ги попитал как се казват и те му открили имената си.

Тогава сър Тристан се простил със сър Кей и сър Динадан и като прекосил една гора, стигнал сред голяма равнина, дето видял манастир. И там си починал шест дни при един добър човек.