Томас Малори
Смъртта на Артур (222)

Глава 26

Как дамата Брагуейн намерила сър Тристан заспал край един извор и как му предала писма от Хубавата Изолда

Сетне си свалил шлема, измил си лицето и ръцете и заспал.

Минала в туй време оттам една дама, която от много дни търсела сър Тристан надлъж и нашир из тези земи. Спряла се тя до извора и погледнала спящия рицар и макар да не познала самия сър Тристан, досетила се кой е по коня му, наричан Пасебрюл^[1]. А този кон сър Тристан го имал от много години и додето той бродел обезумял из гората, сър Фергус се грижел за Пасебрюл. И тъй, тази дама, а тя била Брагуейн, седнала тихо и зачакала сър Тристан да се събуди. И като се събудил, поздравила го, а той отвърнал на поздрава й, защото двамата отдавна се познавали. После му разказала, че дълго го е търсила надлъж и нашир и че му носи писма от кралицата Хубавата Изолда. И тозчас сър Тристан ги прочел и трябва да знаете, че много се зарадвал, тъй като били пълни с тъжни жалби и молби. И тогава сър Тристан рекъл:

— Лейди Брагуейн, трябва да останете с мен, додето свърши турнирът при Замъка на девиците, а после ще отнесете писма и вести от мен.

Сетне сър Тристан яхнал коня си и тръгнал да търси подслон за през нощта. Не след дълго срещнал един добър стар рицар и го помолил да нощува при него. Скоро при сър Тристан дошъл и Гувернал и като видял дамата, зарадвал се. Името на стария рицар било Пелон и той им разказал за големия турнир, който щял да стане при Замъка на девиците, и как сър Ланселот и още трийсет и двама рицари от неговия род си поръчали корнуолски щитове.

И скоро дошъл при сър Пелон един човек и му съобщил, че сър Персид Блоазки се е върнал у дома. Тогава той сключил ръце и благодарил Богу за завръщането му, а сетне казал на сър Тристан, че от две години не бил виждал сина си сър Персид.

— Сър — рекъл сър Тристан, — познавам добре сина ви като храбър рицар.

И случило се така, че сър Тристан и сър Персид стигнали по едно и също време в дома на сър Пелон. Тогава двамата рицари свалили доспехите си и облекли леки одежди, а после се поздравили един другиго.

И когато сър Персид разбрал, че сър Тристан е от Корнуол, казал, че е бил веднъж в онези земи, и рекъл:

— И там се сражавах пред очите на крал Марк и случи се тогава, че повалих десет рицари, а после дойде сър Тристан Лионски, повали ме и ми взе дамата. И знайте, че никога няма да му простя това и ще го помия, додето не намеря начин да му отмъстя.

— Е — рекъл сър Тристан, — сега разбирам, че ненавиждате сър Тристан. Ала как мислите, смятате ли, че той ще се уплаши от заканите ви?

— Колкото за това — рекъл сър Персид, — знам, че сър Тристан е рицар благороден и по-храбър от мен, ала не ще му остана длъжен в боя.

И както разговаряли те пред един прозорец в замъка, видели да минават много рицари, поели към мястото на турнира. И тогава сър Тристан забелязал снажен рицар на едър черен кон и с щит, покрит с черно платно.

— Кой е онзи рицар с черния кои и черния щит? — запитал сър Тристан. — Изглежда храбър рицар.

— Познавам го добре — отвърнал сър Персид, — защото е един от най-храбрите рицари на света.

— Тогава трябва да е сър Ланселот — рекъл сър Тристан.

— Не — рекъл сър Персид, — това е сър Паломид, непокръстеният рицар.