Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
-
- Оригинално заглавие
- Le Morte d’Arthur, 1470 (Обществено достояние)
- Превод отанглийски
- Мария Ранкова, 1989 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,8 (× 5гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD(2011 г.)
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том I
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат април 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Формат 84X108/32
Печатни коли 30,50.
Издателски коли 25,62.
УИК. 27,56
Цена 3,81 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том II
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректор: Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат март 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Печатни коли 33.
Издателски коли 27,72.
Формат 84×108/32.
УИК 29,76.
Цена 4,05 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
История
- —Добавяне
Глава 26
Как дамата Брагуейн намерила сър Тристан заспал край един извор и как му предала писма от Хубавата Изолда
Сетне си свалил шлема, измил си лицето и ръцете и заспал.
Минала в туй време оттам една дама, която от много дни търсела сър Тристан надлъж и нашир из тези земи. Спряла се тя до извора и погледнала спящия рицар и макар да не познала самия сър Тристан, досетила се кой е по коня му, наричан Пасебрюл[1]. А този кон сър Тристан го имал от много години и додето той бродел обезумял из гората, сър Фергус се грижел за Пасебрюл. И тъй, тази дама, а тя била Брагуейн, седнала тихо и зачакала сър Тристан да се събуди. И като се събудил, поздравила го, а той отвърнал на поздрава й, защото двамата отдавна се познавали. После му разказала, че дълго го е търсила надлъж и нашир и че му носи писма от кралицата Хубавата Изолда. И тозчас сър Тристан ги прочел и трябва да знаете, че много се зарадвал, тъй като били пълни с тъжни жалби и молби. И тогава сър Тристан рекъл:
— Лейди Брагуейн, трябва да останете с мен, додето свърши турнирът при Замъка на девиците, а после ще отнесете писма и вести от мен.
Сетне сър Тристан яхнал коня си и тръгнал да търси подслон за през нощта. Не след дълго срещнал един добър стар рицар и го помолил да нощува при него. Скоро при сър Тристан дошъл и Гувернал и като видял дамата, зарадвал се. Името на стария рицар било Пелон и той им разказал за големия турнир, който щял да стане при Замъка на девиците, и как сър Ланселот и още трийсет и двама рицари от неговия род си поръчали корнуолски щитове.
И скоро дошъл при сър Пелон един човек и му съобщил, че сър Персид Блоазки се е върнал у дома. Тогава той сключил ръце и благодарил Богу за завръщането му, а сетне казал на сър Тристан, че от две години не бил виждал сина си сър Персид.
— Сър — рекъл сър Тристан, — познавам добре сина ви като храбър рицар.
И случило се така, че сър Тристан и сър Персид стигнали по едно и също време в дома на сър Пелон. Тогава двамата рицари свалили доспехите си и облекли леки одежди, а после се поздравили един другиго.
И когато сър Персид разбрал, че сър Тристан е от Корнуол, казал, че е бил веднъж в онези земи, и рекъл:
— И там се сражавах пред очите на крал Марк и случи се тогава, че повалих десет рицари, а после дойде сър Тристан Лионски, повали ме и ми взе дамата. И знайте, че никога няма да му простя това и ще го помия, додето не намеря начин да му отмъстя.
— Е — рекъл сър Тристан, — сега разбирам, че ненавиждате сър Тристан. Ала как мислите, смятате ли, че той ще се уплаши от заканите ви?
— Колкото за това — рекъл сър Персид, — знам, че сър Тристан е рицар благороден и по-храбър от мен, ала не ще му остана длъжен в боя.
И както разговаряли те пред един прозорец в замъка, видели да минават много рицари, поели към мястото на турнира. И тогава сър Тристан забелязал снажен рицар на едър черен кон и с щит, покрит с черно платно.
— Кой е онзи рицар с черния кои и черния щит? — запитал сър Тристан. — Изглежда храбър рицар.
— Познавам го добре — отвърнал сър Персид, — защото е един от най-храбрите рицари на света.
— Тогава трябва да е сър Ланселот — рекъл сър Тристан.
— Не — рекъл сър Персид, — това е сър Паломид, непокръстеният рицар.