Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
-
- Оригинално заглавие
- Le Morte d’Arthur, 1470 (Обществено достояние)
- Превод отанглийски
- Мария Ранкова, 1989 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,8 (× 5гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD(2011 г.)
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том I
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат април 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Формат 84X108/32
Печатни коли 30,50.
Издателски коли 25,62.
УИК. 27,56
Цена 3,81 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том II
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректор: Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат март 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Печатни коли 33.
Издателски коли 27,72.
Формат 84×108/32.
УИК 29,76.
Цена 4,05 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
История
- —Добавяне
Глава 18
Как сър Тристан хвърлил Дагонет в един извор, как сър Паломид изпратил една девица да търси сър Тристан и как Паломид срещнал крал Марк
И случило се веднъж, че Дагонет, шутът на крал Артур, пристигнал в Корнуол с двама оръженосци. И както яздели тримата през гората, съгледали дълбок извор, дето сър Тристан често ходел. И тъй като денят бил горещ, те слезли да пийнат вода от извора, а в това време конете им избягали.
Тъкмо тогава дошъл там сър Тристан и първо хвърлил в извора сър Дагонет, а след туй сторил същото и с оръженосците му, а овчарите гледали и се смеели. Сетне хукнал подир конете и ги довел един по един. И накарал той тримата, както били мокри, да ги яхнат и да си вървят по пътя. Така преживял сър Тристан половин година гол и бос и нито веднъж не стъпил кракът му в град или село.
В туй време девицата, която сър Паломид бил изпратил да търси сър Тристан, се върнала при сър Паломид и му разказала за всички беди, които понасял сър Тристан.
— Уви — рекъл сър Паломид, — колко жалко, че такъв благороден рицар страда тъй много от любов към една дама. Ала все пак ще ида да го потърся и да го утеша, ако мога.
И по същото време Хубавата Изолда заповядала на сър Кехидий да напусне Корнуол. И тогава той си тръгнал с натежало сърце и случайно срещнал сър Паломид. И двамата се сдружили и с болка разкрили един пред друг пламенната любов, която изпитвали към Хубавата Изолда.
— Хайде да потърсим сър Тристан, който я обичаше не по-малко от нас — рекъл сър Паломид, — и да видим дали не можем да му помогнем да оздравее.
И тъй, те поели през гората и три дни и три нощи без отдих търсили сър Тристан. И случило се веднъж, че срещнали крал Марк, който се бил отделил от свитата си и яздел съвсем сам. И като го видели, сър Паломид го познал, а сър Кехидий не се досетил кой е.
— Ах, неверни кралю — рекъл сър Паломид, — жалко, че си още жив, защото ти погубваш всички достойни рицари и със злината и отмъстителността си погуби най-благородния рицар, сър Тристан Лионски. Затова брани се, тъй като днес ще умреш.
— Подобна постъпка ще ви донесе само позор — отвърнал крал Марк, — понеже вие двамата сте въоръжени, а аз не съм.
— Колкото за това — рекъл сър Паломид, — злото лесно може да се поправи. Ето има тук с мен един рицар — вземи неговите доспехи.
— Не — отвърнал крал Марк, — не желая да се бия с теб, пък и ти нямаш причина да се гневиш, тъй като всички беди, сполетели сър Тристан, идват от едно писмо, което той намерил. Колкото за мен, аз нищо лошо не съм му сторил и Бог ми е свидетел, че дълбоко скърбя за неговите мъки и страдания.
И след като кралят се оправдал с тези думи, тримата се помирили и крал Марк ги поканил в замъка Тинтагил, ала сър Паломид отклонил молбата му и се отправил към кралството Логрис, а сър Кехидий казал, че ще се върне в Бретан.
Сега да разкажем отново за сър Дагонет. Когато той и оръженосците му възседнали конете, помислили си, че овчарите са подучили оня луд да ги нареди така, та да им се смеят. И затова се върнали при пастирите и здравата ги наложили.
Видял сър Тристан как бият хората, дето му давали да яде и да пие, втурнал се напред, хванал сър Дагонет за главата и го смъкнал наземи и той така се натъртил, че не можел да се помръдне. Сетне измъкнал меча от ръката му, спуснал се към един от оръженосците и му отрязал главата, а другият избягал. И след туй сър Тристан хукнал с меча в ръка като обезумял. Тогава сър Дагонет отишъл при крал Марк, разказал му какво се случило в гората и рекъл:
— Затова внимавай, кралю Марк, и не ходи при онзи извор в гората, тъй като там има един гол безумец. И този безумец и аз безумният се бихме и той едва не ме уби.
— Ах — рекъл крал Марк, — трябва да е бил сър Мато ле Брюн, който полудя, понеже изгуби своята дама. Откакто сър Гахерис го повали в двубой и му отне дамата, сър Мато обезумя, и знайте, че е твърде жалко, защото беше храбър рицар.