Томас Малори
Смъртта на Артур (204)

Глава 8

Как Криводрешко попаднал в плен и бил освободен от сър Ланселот и как сър Ланселот победил четирима братя

В туй време сър Криводрешко рухнал на земята, тъй като не можел вече да се държи на крака от тежки рани и загуба на кръв. Тогава другият рицар се съжалил над него и рекъл:

— Благородни млади рицарю, не унивайте, защото, ако бяхте бодър като мен, когато започнахме тази битка, уверен съм, че нямаше да издържа толкова дълго. И заради бойните ви подвизи ще се отнеса към вас с подобаваща учтивост и милосърдие.

И с тези думи благородният рицар сър Пленориус го вдигнал на ръце и го отнесъл в кулата, а после заръчал да му налеят вино, да прегледат раните му и да спрат кръвта.

— Сър — рекъл Криводрешко, — оставете ме вече и побързайте да се върнете на онзи мост, защото ви чака битка с рицар, твърде различен от мен.

— Така ли? — запитал Пленориус. — Има ли и втори рицар във вашата дружина?

— Има — рекъл Криводрешко — и е много по-славен рицар от мен.

— Как се казва? — запитал Пленориус.

— Това няма да узнаете от мен — отвърнал Криводрешко.

— Тъй да бъде — рекъл рицарят. — Който и да е, не ще се побоя от него.

Тогава сър Пленориус чул някакъв рицар да вика:

— Сър Пленориус, къде си? Или ми предай рицаря, когото заведе в кулата си, или излез да се биеш с мен.

Тозчас Пленориус яхнал коня си и препуснал с копие в ръка срещу сър Ланселот. И тогава двамата затъкнали копия и връхлетели един връз друг с гръм и трясък, та се сблъскали с такава сила, че конете им рухнали наземи.

Ала те в миг скокнали на крака, изтеглили мечове и се хвърлили напред като два бика, разменяйки си страховити удари. И сър Ланселот крачка по крачка настъпвал към него, а сър Пленориус се мъчел да го нападне откъм гърба. Ала сър Ланселот не му позволил да стори това, а го тласкал все по-назад и по-назад, додето най-подир стигнали до портата на кулата. И тогаз сър Ланселот рекъл:

— Виждам, че си смел рицар, ала знай, че животът ти е в мои ръце, затова признай се за победен и ми предай пленника си.

Ала другият не отвърнал ни дума, а ударил сър Ланселот по шлема с такава мощ, че искри излезли от очите му. Тогава сър Ланселот замахнал с удвоена сила и му нанесъл такъв удар, че той паднал на колене. И в миг сър Ланселот се хвърлил отгоре му и го съборил на земята.

Тогава сър Пленориус се признал за победен и се оставил на милостта му заедно с кулата и всичките си пленници. И сър Ланселот приел клетвата му за вярност.

Сетне сър Ланселот отишъл при друг мост и там се сражавал с още трима негови братя — единият се наричал Пелон, вторият Пелогрис, а третият сър Пеландрис. И най-напред сър Ланселот ги повалил от конете, а после ги победил и пешком и ги принудил да се предадат. Подир туй се върнал в кулата при сър Пленориус и намерил в тъмницата му шотландския крал Карадос и много други рицари и освободил всички.

Тогава при сър Ланселот дошъл сър Криводрешко и сър Ланселот искал да му подари всички тези крепости и мостове.

— Не — рекъл Криводрешко, — не желая да лиша сър Пленориус от владенията му. И ако той се съгласи, господарю мой сър Ланселот, да иде в двора при крал Артур и да му се закълне във вярност и покорство заедно с всичките си братя, аз ви моля, господарю мой, да му оставите земите.

— На драго сърце, стига да иде в двора на крал Артур и да се закълне, че ще му служи вярно заедно с петимата си братя. А колкото за вас, сър Пленориус — рекъл сър Ланселот, — обещавам ви на следния празник, ако има свободно място, да бъдете въздигнат за рицар на Кръглата маса.

— Сър — рекъл Пленориус, — на идната Петдесетница ще бъда в двора на крал Артур и тогава ще сторя и изпълня всичко, което крал Артур и вие ми заповядате.

И тъй, сър Ланселот и сър Криводрешко останали там, додето заздравеят раните на сър Криводрешко. И си отпочинали добре, забавлявали се с весели игри и развлечения и били обградени от множество красиви дами.