Томас Малори
Смъртта на Артур (2)

Глава 1

Как Утер Пендрагон^[1] заповядал да доведат при него Корнуолския херцог и жена му Игрейн и как те скоро отпътували обратно

Случило се, че по времето, когато Утер Пендрагон бил крал и владетел на цяла Англия, един могъщ херцог в Корнуол дълго воювал против него. И името му било херцог Тинтагилски. И тъй, крал Утер проводил пратеници при този херцог със заповед да дойде при него и да доведе жена си, защото тя била дама красива и крайно умна, и името й било Игрейн.

И тъй, когато херцогът и съпругата му дошли при краля, благодарение на великите лордове двамата се помирили. Кралят много харесал и залюбил тази дама, посрещнал ги най-гостоприемно и пожелал да сподели ложето й. Ала тя била дълбоко добродетелна жена и не склонила. И тогава се обърнала към мъжа си, херцога, и рекла:

— Мисля, че ни повикаха тук, за да бъда опозорена, и затова, съпруже, съветвам ви тозчас да си тръгнем и цяла нощ да пътуваме, додето стигнем нашия замък.

И както рекла, тъй и сторили, та нито кралят, нито съветниците му разбрали, че са си отишли. Щом крал Утер узнал за ненадейното им заминаване, страшно се разгневил. И извикал тайните си съветници и им казал за внезапното заминаване на херцога и жена му. Тогава те предложили на краля строго да заповяда на херцога и на жена му да се върнат.

— А ако той не се отзове на повелята ви, тогава постъпете според желанието си, защото ще имате повод да започнете люта война с него.

Така и сторили, и пратениците получили от херцога отговор, който гласял накратко, че ни той, ни жена му няма да се върнат. Тогаз кралят страшно се разгневил и му проводил пак вест с ясни думи и му заповядал да приготви храна и припаси за войските си, защото след четирийсет дни ще го измъкне от най-здравата му крепост.

Щом херцогът чул тази закана, тозчас стегнал и въоръжил две свои силни крепости, едната от които се наричала Тинтагил, а другата — Терабил. И пратил жена си Игрейн в крепостта Тинтагил, а сам той се настанил в крепостта Терабил, която имала многобройни изходи и странични порти. Скоро след туй връхлетял Утер с огромна войска и обсадил крепостта Терабил. Вдигнал наоколо множество шатри и дълги боеве се водили, и немалко народ погинал и от двете войнства. Накрая от гняв и голяма любов към хубавата Игрейн крал Утер легнал болен. Дошъл тогава при крал Утер благородният рицар сър Улфиус и попитал краля от що е болен.

— Ще ти кажа — рекъл кралят. — Поболях се от гняв и от любов към хубавата Игрейн, та не мога да оздравея.

— Добре, господарю — рекъл сър Улфиус. — Ще потърся Мерлин^[2] и той ще ви намери такъв лек, та сърцето ви да се възрадва.

Поел тогава Улфиус на път и тъй се случило, че срещнал Мерлин предрешен като просяк, и Мерлин попитал Улфиус кого търси. А тоя му рекъл, че не вижда причина да му каже.

— Е добре, щом е тъй — рекъл Мерлин, — но аз знам кого търсиш, защото ти търсиш Мерлин. Затуй недей търси повече, понеже аз съм Мерлин и ако крал Утер ме възнагради добре и обещае да изпълни желанието ми, той ще спечели чест и сполука, защото ще сторя тъй, че да постигне всичко, що възжелава.

— Тъй да бъде — отвърнал Улфиус. — И нищо разумно, което пожелаеш, няма да остане неизпълнено.

— Добре — рекъл Мерлин. — Кралят ще има туй, що иска. Затова върви си по пътя, а аз няма да се забавя дълго.