Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
-
- Оригинално заглавие
- Le Morte d’Arthur, 1470 (Обществено достояние)
- Превод отанглийски
- Мария Ранкова, 1989 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,8 (× 5гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD(2011 г.)
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том I
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат април 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Формат 84X108/32
Печатни коли 30,50.
Издателски коли 25,62.
УИК. 27,56
Цена 3,81 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том II
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректор: Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат март 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Печатни коли 33.
Издателски коли 27,72.
Формат 84×108/32.
УИК 29,76.
Цена 4,05 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
История
- —Добавяне
Книга първа
Глава 1
Как Утер Пендрагон[1] заповядал да доведат при него Корнуолския херцог и жена му Игрейн и как те скоро отпътували обратно
Случило се, че по времето, когато Утер Пендрагон бил крал и владетел на цяла Англия, един могъщ херцог в Корнуол дълго воювал против него. И името му било херцог Тинтагилски. И тъй, крал Утер проводил пратеници при този херцог със заповед да дойде при него и да доведе жена си, защото тя била дама красива и крайно умна, и името й било Игрейн.
И тъй, когато херцогът и съпругата му дошли при краля, благодарение на великите лордове двамата се помирили. Кралят много харесал и залюбил тази дама, посрещнал ги най-гостоприемно и пожелал да сподели ложето й. Ала тя била дълбоко добродетелна жена и не склонила. И тогава се обърнала към мъжа си, херцога, и рекла:
— Мисля, че ни повикаха тук, за да бъда опозорена, и затова, съпруже, съветвам ви тозчас да си тръгнем и цяла нощ да пътуваме, додето стигнем нашия замък.
И както рекла, тъй и сторили, та нито кралят, нито съветниците му разбрали, че са си отишли. Щом крал Утер узнал за ненадейното им заминаване, страшно се разгневил. И извикал тайните си съветници и им казал за внезапното заминаване на херцога и жена му. Тогава те предложили на краля строго да заповяда на херцога и на жена му да се върнат.
— А ако той не се отзове на повелята ви, тогава постъпете според желанието си, защото ще имате повод да започнете люта война с него.
Така и сторили, и пратениците получили от херцога отговор, който гласял накратко, че ни той, ни жена му няма да се върнат. Тогаз кралят страшно се разгневил и му проводил пак вест с ясни думи и му заповядал да приготви храна и припаси за войските си, защото след четирийсет дни ще го измъкне от най-здравата му крепост.
Щом херцогът чул тази закана, тозчас стегнал и въоръжил две свои силни крепости, едната от които се наричала Тинтагил, а другата — Терабил. И пратил жена си Игрейн в крепостта Тинтагил, а сам той се настанил в крепостта Терабил, която имала многобройни изходи и странични порти. Скоро след туй връхлетял Утер с огромна войска и обсадил крепостта Терабил. Вдигнал наоколо множество шатри и дълги боеве се водили, и немалко народ погинал и от двете войнства. Накрая от гняв и голяма любов към хубавата Игрейн крал Утер легнал болен. Дошъл тогава при крал Утер благородният рицар сър Улфиус и попитал краля от що е болен.
— Ще ти кажа — рекъл кралят. — Поболях се от гняв и от любов към хубавата Игрейн, та не мога да оздравея.
— Добре, господарю — рекъл сър Улфиус. — Ще потърся Мерлин[2] и той ще ви намери такъв лек, та сърцето ви да се възрадва.
Поел тогава Улфиус на път и тъй се случило, че срещнал Мерлин предрешен като просяк, и Мерлин попитал Улфиус кого търси. А тоя му рекъл, че не вижда причина да му каже.
— Е добре, щом е тъй — рекъл Мерлин, — но аз знам кого търсиш, защото ти търсиш Мерлин. Затуй недей търси повече, понеже аз съм Мерлин и ако крал Утер ме възнагради добре и обещае да изпълни желанието ми, той ще спечели чест и сполука, защото ще сторя тъй, че да постигне всичко, що възжелава.
— Тъй да бъде — отвърнал Улфиус. — И нищо разумно, което пожелаеш, няма да остане неизпълнено.
— Добре — рекъл Мерлин. — Кралят ще има туй, що иска. Затова върви си по пътя, а аз няма да се забавя дълго.