Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
-
- Оригинално заглавие
- Le Morte d’Arthur, 1470 (Обществено достояние)
- Превод отанглийски
- Мария Ранкова, 1989 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,8 (× 5гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD(2011 г.)
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том I
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат април 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Формат 84X108/32
Печатни коли 30,50.
Издателски коли 25,62.
УИК. 27,56
Цена 3,81 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том II
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректор: Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат март 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Печатни коли 33.
Издателски коли 27,72.
Формат 84×108/32.
УИК 29,76.
Цена 4,05 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
История
- —Добавяне
Глава 41
Как сър Ламорак убил сър Фрол и за рицарския двубой с брат му сър Белианс
Случило се, че след два-три дни сър Ламорак намерил край един извор заспал рицар, а дамата му седяла до него и будувала. И ето че тъкмо тогава дошъл сър Гауейн, грабнал дамата и я метнал на коня зад оръженосеца си. Препуснал в миг сър Ламорак подир сър Гауейн и викнал:
— Сър Гауейн, обърни се.
— Какво искаш от мен? — рекъл сър Гауейн. — Аз съм племенник на крал Артур.
— Сър — отвърнал той, — поради тази причина готов съм да ви пощадя, ала дамата трябва да остане при мен или ще се сражаваме.
Тогава сър Гауейн се извърнал и препуснал с копие в ръка към рицаря, чиято била дамата, ала рицарят с чудна сила повалил сър Гауейн и си взел дамата. Видял всичко това сър Ламорак и си рекъл: „Ако не отмъстя за своя другар, той ще ме опозори пред двора на крал Артур.“
И тогава сър Ламорак се обърнал и предизвикал рицаря на двубой.
— Сър — отвърнал онзи, — готов съм.
И те връхлетели с все сила един срещу друг и сър Ламорак пронизал рицаря през гърдите и той паднал мъртъв наземи.
Тогава дамата отишла при брата на този рицар, който се казвал Белианс Горделиви и живеел наблизо, и му разказала, че брат му е убит.
— Горко ми — рекъл той. — Ала ще си отмъстя.
И тозчас яхнал коня си, въоръжил се и скоро настигнал сър Ламорак и му рекъл:
— Обърни се и остави тази дама! Нова игра ще играем сега двамата с теб, понеже ти уби брат ми сър Фрол, който беше много по-храбър рицар от теб.
— Може и така да е — отвърнал сър Ламорак, — ала днес в боя аз излязох по-храбър.
И те препуснали един срещу друг и се повалили взаимно от конете, вдигнали щитове, изтеглили мечове и цели два часа се били настървено като опитни и благородни рицари. И тогава сър Белианс го помолил да му каже името си.
— Сър — отвърнал той, — името ми е сър Ламорак Уелски.
— Ах — рекъл сър Белианс, — ти си човекът, когото ненавиждам най-много на света, тъй като, за да спася живота ти, погубих собствените си синове, а сега ти уби брат ми сър Фрол. Не, не мога да се помиря с теб. Затуй брани се, понеже трябва да умреш. Друг изход няма.
— Горко ми — рекъл сър Ламорак. — Добре ви познавам, тъй като направихте толкоз много за мен.
И с тези думи сър Ламорак коленичил и го помолил за милост.
— Стани — рекъл сър Белианс, — инак ще те убия, както си коленичил.
— Няма нужда да ме убивате — отвърнал сър Ламорак, — тъй като аз ще се предам, ала не от страх пред вас и пред силата ви, а понеже вашата добрина не ми позволява да се бия с вас. Затова ви моля, в Името на Бога и за честта на рицарството, простете ми злините, що съм ви сторил.
— Горко ти — рекъл Белианс. — Стани или ще те убия без всякаква милост.
И тъй, двамата отново захванали борбата и си нанесли много рани, та цялата земя под тях се обляла с кръв. Най-подир Белианс отстъпил и приседнал на едно хълмче, защото бил изгубил толкова кръв, че едва стоял на крака. Тогава сър Ламорак метнал щита си на гръб и го попитал как се чувства.
— Добре — отвърнал сър Белианс.
— Ах, сър, ще бъда милосърден в този труден за вас час.
— Ех, рицарю сър Ламорак — рекъл сър Белианс, — глупец си ти, понеже, ако аз бях на твое място, щях да те убия. Ала твоето благородство е тъй голямо, че трябва да забравя лошите си помисли спрямо теб.
И тогава сър Ламорак коленичил и най-напред развързал неговия наличник, а после и своя и двамата се целунали със сълзи на очи. Сетне сър Ламорак завел сър Белианс в един близък манастир и не се отделил от него, додето сър Белианс не оздравял. Подир туй те се заклели, че нивга веч няма да се сражават един срещу друг.
И така, сър Ламорак си тръгнал и отишъл в двора на крал Артур.