Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
-
- Оригинално заглавие
- Le Morte d’Arthur, 1470 (Обществено достояние)
- Превод отанглийски
- Мария Ранкова, 1989 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,8 (× 5гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD(2011 г.)
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том I
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат април 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Формат 84X108/32
Печатни коли 30,50.
Издателски коли 25,62.
УИК. 27,56
Цена 3,81 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том II
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректор: Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат март 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Печатни коли 33.
Издателски коли 27,72.
Формат 84×108/32.
УИК 29,76.
Цена 4,05 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
История
- —Добавяне
Глава 17
Как сър Тристан се сражавал със сър Блеоберис за една дама и как дамата трябвало да избира с кого от рицарите да тръгне
Тогава сър Тристан препуснал стремглаво и като го настигнал, рекъл:
— Спри се, рицарю от Артуровия двор! Заведи обратно тази дама или я предай на мен.
— Не ще сторя нито едното, нито другото — отвърнал Блеоберис. — Няма корнуолски рицар, от когото да се уплаша толкоз, че да му я предам.
— Защо? — запитал сър Тристан. — Нима корнуолските рицари отстъпват по нещо на другите? Тъкмо днес двама рицари от вашия двор се биха с мен на не повече от три мили оттук и преди да се разделим, разбраха, че един корнуолски рицар струва колкото двамата.
— Как им бяха имената? — запитал Блеоберис.
— Казаха ми, че единият се наричал сър Саграмор Похотливи, а другият — Додинас Свирепи — отвърнал сър Тристан.
— Аха — рекъл сър Блеоберис, — с тях ли се бихте? Кълна се в Бога, те са смели рицари и твърде прославени мъже и ако сте победили и двамата, сигурно сте храбър рицар. Ала дори да сте ги победили и двамата, не се боя от вас и ще трябва първо да победите и мен, преди да си възвърнете тази дама.
— Тогава отбранявайте се! — рекъл сър Тристан.
И тъй, поотдръпнали се те малко, а сетне връхлетели един връз друг с гръм и трясък, та и двамата паднали наземи с все конете си. После скочили отново на крака и настървено си разменили безчет могъщи удари с меч и тъй се дебнели и налитали ту отляво, ту отдясно повече от два часа. И по едно време се сблъскали с такава сила, че и двамата се строполили на земята. Тогава сър Блеоберис де Ганис отстъпил назад и рекъл:
— Чуйте, благородни и храбри рицарю, възпрете за миг ръката си и нека поговорим.
— Питайте — рекъл Тристан, — аз ще ви отговоря.
— Сър — рекъл Блеоберис, — искам да знам откъде сте, кой ви праща и как се казвате.
— Кълна се в Бога — рекъл сър Тристан, — не се боя да ви открия името си. Трябва да знаете, че съм син на крал Мелиодас, а майка ми е сестра на крал Марк, и още, че името ми е сър Тристан Лионски, а крал Марк ми е вуйчо.
— Истина ви казвам — рекъл Блеоберис, — радвам се, че ви срещнах, тъй като вие сте рицарят, който уби сър Мархаус в двубой на един остров заради данъка на Корнуол. И вие победихте храбрия рицар сър Паломид в турнира на един остров, дето той сразил сър Гауейн и деветте му другари.
— Кълна се в Бога, че съм същият този рицар — рекъл сър Тристан. — И сега, след като ви казах името си, благоволете и вие да ми кажете своето.
— Трябва да знаете, че името ми е сър Блеоберис де Ганис, а брат ми се нарича сър Бламор де Ганис и е храбър рицар. И ние сме сестрини синове на господаря сър Ланселот от Езерото, който е един от най-храбрите рицари на света.
— Истина е — отвърнал сър Тристан. — Сър Ланселот няма равен на себе си по благородство и рицарска чест. Затова никак не желая да се сражавам повече с вас поради уважението, което храня към сър Ланселот.
— Повярвайте — отвърнал Блеоберис, — и на мен не ми се ще да се бия с вас. Ала тъй като сте поели подире ми, за да си върнете тази дама, предлагам ви любезно, учтиво и великодушно да решим спора си тук на това място. Нека тази дама застане помежду ни и при когото иде, той ще я отведе със себе си в мир.
— Съгласен съм — отвърнал Тристан, — защото мисля, че тя ще остави вас и ще дойде с мен.
— Сега ще видим — рекъл Блеоберис.