Томас Малори
Смъртта на Артур (172)

Глава 17

Как сър Тристан се сражавал със сър Блеоберис за една дама и как дамата трябвало да избира с кого от рицарите да тръгне

Тогава сър Тристан препуснал стремглаво и като го настигнал, рекъл:

— Спри се, рицарю от Артуровия двор! Заведи обратно тази дама или я предай на мен.

— Не ще сторя нито едното, нито другото — отвърнал Блеоберис. — Няма корнуолски рицар, от когото да се уплаша толкоз, че да му я предам.

— Защо? — запитал сър Тристан. — Нима корнуолските рицари отстъпват по нещо на другите? Тъкмо днес двама рицари от вашия двор се биха с мен на не повече от три мили оттук и преди да се разделим, разбраха, че един корнуолски рицар струва колкото двамата.

— Как им бяха имената? — запитал Блеоберис.

— Казаха ми, че единият се наричал сър Саграмор Похотливи, а другият — Додинас Свирепи — отвърнал сър Тристан.

— Аха — рекъл сър Блеоберис, — с тях ли се бихте? Кълна се в Бога, те са смели рицари и твърде прославени мъже и ако сте победили и двамата, сигурно сте храбър рицар. Ала дори да сте ги победили и двамата, не се боя от вас и ще трябва първо да победите и мен, преди да си възвърнете тази дама.

— Тогава отбранявайте се! — рекъл сър Тристан.

И тъй, поотдръпнали се те малко, а сетне връхлетели един връз друг с гръм и трясък, та и двамата паднали наземи с все конете си. После скочили отново на крака и настървено си разменили безчет могъщи удари с меч и тъй се дебнели и налитали ту отляво, ту отдясно повече от два часа. И по едно време се сблъскали с такава сила, че и двамата се строполили на земята. Тогава сър Блеоберис де Ганис отстъпил назад и рекъл:

— Чуйте, благородни и храбри рицарю, възпрете за миг ръката си и нека поговорим.

— Питайте — рекъл Тристан, — аз ще ви отговоря.

— Сър — рекъл Блеоберис, — искам да знам откъде сте, кой ви праща и как се казвате.

— Кълна се в Бога — рекъл сър Тристан, — не се боя да ви открия името си. Трябва да знаете, че съм син на крал Мелиодас, а майка ми е сестра на крал Марк, и още, че името ми е сър Тристан Лионски, а крал Марк ми е вуйчо.

— Истина ви казвам — рекъл Блеоберис, — радвам се, че ви срещнах, тъй като вие сте рицарят, който уби сър Мархаус в двубой на един остров заради данъка на Корнуол. И вие победихте храбрия рицар сър Паломид в турнира на един остров, дето той сразил сър Гауейн и деветте му другари.

— Кълна се в Бога, че съм същият този рицар — рекъл сър Тристан. — И сега, след като ви казах името си, благоволете и вие да ми кажете своето.

— Трябва да знаете, че името ми е сър Блеоберис де Ганис, а брат ми се нарича сър Бламор де Ганис и е храбър рицар. И ние сме сестрини синове на господаря сър Ланселот от Езерото, който е един от най-храбрите рицари на света.

— Истина е — отвърнал сър Тристан. — Сър Ланселот няма равен на себе си по благородство и рицарска чест. Затова никак не желая да се сражавам повече с вас поради уважението, което храня към сър Ланселот.

— Повярвайте — отвърнал Блеоберис, — и на мен не ми се ще да се бия с вас. Ала тъй като сте поели подире ми, за да си върнете тази дама, предлагам ви любезно, учтиво и великодушно да решим спора си тук на това място. Нека тази дама застане помежду ни и при когото иде, той ще я отведе със себе си в мир.

— Съгласен съм — отвърнал Тристан, — защото мисля, че тя ще остави вас и ще дойде с мен.

— Сега ще видим — рекъл Блеоберис.