Томас Малори
Смъртта на Артур (166)

Глава 11

Как кралицата научила, че сър Тристан е убил брат й, сър Мархаус, и в каква опасност изпаднал той

Тъй прекарал сър Тантрист при тях дълго време, обграден с обич от краля и кралицата, и особено от Хубавата Изолда. Ала ето че един ден кралицата и Хубавата Изолда приготвили баня за сър Тантрист. И додето той се къпел, кралицата и дъщеря й Изолда се разхождали насам-натам из покоите му, а в туй време Гувернал и Хеб прислужвали на Тантрист. Най-подир кралицата видяла меча му на постелята, изтеглила го по една случайност от ножницата и дълго го разглеждала, та и двете рекли, че е много хубав. Ала на около педя и половина от върха му от острието било отчупено голямо парче. И когато кралицата забелязала нащърбеното място на меча, спомнила си за парчето, намерено в черепа на сър Мархаус, храбрия рицар, който бил неин брат.

— Горко ни — рекла кралицата на дъщеря си Хубавата Изолда, — този рицар е злодеят, дето уби брат ми, твоя вуйчо.

И когато Изолда чула тези думи, се изплашила, защото много обичала сър Тристан и добре познавала жестокостта на майка си, кралицата.

Тозчас отишла кралицата в покоите си, отворила ковчежето и взела от него парчето стомана, което извадили от черепа на сър Мархаус, след като умрял. Сетне изтичала с това парче при меча, който бил на постелята. И като поставила парчето стомана на меча, то прилегнало така, че острието изглеждало като да е току-що счупено.

Грабнала тогава кралицата настървено меча в ръка и се втурнала с все сила право към Тантрист, както лежал в банята, и щяла да го промуши, ала сър Хеб успял да я хване и изтръгнал меча от нея, инак щяла да го прободе.

И когато й попречили да изпълни коварното си намерение, тя отишла при съпруга си, крал Агуизанс, коленичила пред него и рекла:

— О, господарю мой, тук в дома ни е този рицар злодей, дето уби моя брат и твоя слуга, благородния рицар сър Мархаус.

— Кой е той? — запитал крал Агуизанс. — И къде се намира?

— Сър — отвърнала тя, — той е сър Тантрист, същият рицар, когото дъщеря ми Изолда изцери.

— Горко ми — рекъл кралят, — това дълбоко ме наскърбява, тъй като той е един от най-благородните рицари, които съм виждал да се сражават. Ала заповядвам ви, не търсете разплата с него, а оставете това на мен.

Тогава кралят влязъл в покоите на сър Тантрист и го намерил въоръжен и готов да яхне коня си. И когато кралят го видял в пълно въоръжение и готов да се качи на седлото, рекъл му:

— Не, Тантрист, няма полза да меря сили с теб, ала ето какво ще сторя, за да спася честта си, понеже, додето си в моя двор, не е почтено да те убия. При едно условие ще ти позволя да напуснеш двора ми в безопасност — ако ми кажеш кой е баща ти и как ти е името и дали ти уби сър Мархаус, брата на моята съпруга.