Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
-
- Оригинално заглавие
- Le Morte d’Arthur, 1470 (Обществено достояние)
- Превод отанглийски
- Мария Ранкова, 1989 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,8 (× 5гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD(2011 г.)
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том I
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат април 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Формат 84X108/32
Печатни коли 30,50.
Издателски коли 25,62.
УИК. 27,56
Цена 3,81 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том II
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректор: Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат март 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Печатни коли 33.
Издателски коли 27,72.
Формат 84×108/32.
УИК 29,76.
Цена 4,05 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
История
- —Добавяне
Глава 11
Как кралицата научила, че сър Тристан е убил брат й, сър Мархаус, и в каква опасност изпаднал той
Тъй прекарал сър Тантрист при тях дълго време, обграден с обич от краля и кралицата, и особено от Хубавата Изолда. Ала ето че един ден кралицата и Хубавата Изолда приготвили баня за сър Тантрист. И додето той се къпел, кралицата и дъщеря й Изолда се разхождали насам-натам из покоите му, а в туй време Гувернал и Хеб прислужвали на Тантрист. Най-подир кралицата видяла меча му на постелята, изтеглила го по една случайност от ножницата и дълго го разглеждала, та и двете рекли, че е много хубав. Ала на около педя и половина от върха му от острието било отчупено голямо парче. И когато кралицата забелязала нащърбеното място на меча, спомнила си за парчето, намерено в черепа на сър Мархаус, храбрия рицар, който бил неин брат.
— Горко ни — рекла кралицата на дъщеря си Хубавата Изолда, — този рицар е злодеят, дето уби брат ми, твоя вуйчо.
И когато Изолда чула тези думи, се изплашила, защото много обичала сър Тристан и добре познавала жестокостта на майка си, кралицата.
Тозчас отишла кралицата в покоите си, отворила ковчежето и взела от него парчето стомана, което извадили от черепа на сър Мархаус, след като умрял. Сетне изтичала с това парче при меча, който бил на постелята. И като поставила парчето стомана на меча, то прилегнало така, че острието изглеждало като да е току-що счупено.
Грабнала тогава кралицата настървено меча в ръка и се втурнала с все сила право към Тантрист, както лежал в банята, и щяла да го промуши, ала сър Хеб успял да я хване и изтръгнал меча от нея, инак щяла да го прободе.
И когато й попречили да изпълни коварното си намерение, тя отишла при съпруга си, крал Агуизанс, коленичила пред него и рекла:
— О, господарю мой, тук в дома ни е този рицар злодей, дето уби моя брат и твоя слуга, благородния рицар сър Мархаус.
— Кой е той? — запитал крал Агуизанс. — И къде се намира?
— Сър — отвърнала тя, — той е сър Тантрист, същият рицар, когото дъщеря ми Изолда изцери.
— Горко ми — рекъл кралят, — това дълбоко ме наскърбява, тъй като той е един от най-благородните рицари, които съм виждал да се сражават. Ала заповядвам ви, не търсете разплата с него, а оставете това на мен.
Тогава кралят влязъл в покоите на сър Тантрист и го намерил въоръжен и готов да яхне коня си. И когато кралят го видял в пълно въоръжение и готов да се качи на седлото, рекъл му:
— Не, Тантрист, няма полза да меря сили с теб, ала ето какво ще сторя, за да спася честта си, понеже, додето си в моя двор, не е почтено да те убия. При едно условие ще ти позволя да напуснеш двора ми в безопасност — ако ми кажеш кой е баща ти и как ти е името и дали ти уби сър Мархаус, брата на моята съпруга.