Томас Малори
Смъртта на Артур (150)

Глава 30

Как сър Гарет бил разпознат от вестителите и как избягал от полесражението

— По-рано се сражаваше в доспехи с различни цветове, а сега е само в жълто! Вървете — рекъл крал Артур на няколко вестители, — приближете се с конете си до него и разберете що за рицар е, тъй като вече питах мнозина от неговата дружина, ала всички отвръщат, че не го познават.

И тъй, един вестител се приближил колкото могъл до Гарет и видял на шлема му написано със златни букви: „Този шлем е на сър Гарет от Оркни.“

Тогаз вестителят викнал като обезумял и много други вестители с него:

— Рицарят в жълтите доспехи е сър Гарет от Оркни!

И всички крале и рицари от двора на Артур обърнали поглед към него и спрели да се сражават, а после забързали натам, за да го видят, а вестителите все викали:

— Това е сър Гарет от Оркни, син на крал Лот!

И когато сър Гарет разбрал, че са го открили, замахнал с удвоена сила и повалил сър Саграмор и брат си Гауейн.

— О, братко — рекъл сър Гауейн, — не предполагах, че ще вдигнеш ръка да ме удариш.

Чул тези думи сър Гарет, та се втурнал ту насам, ту натам из полето и с голяма мъка си пробил път през тълпата и намерил джуджето си.

— Ах, момче — рекъл сър Гарет, — коварно ме измами ти днес, като задържа пръстена ми. А сега върни ми го, та да мога пак да се крия.

И като взел отново пръстена си, никой не разбрал къде е отишъл. Ала сър Гауейн зърнал накъде язди сър Гарет и препуснал с все сила подир него. Забелязал това сър Гарет и бързо се скрил в гората, та сър Гауейн не видял къде се е дянал. И когато сър Гарет разбрал, че сър Гауейн си е отишъл, попитал джуджето какво ще го посъветва да стори.

— Сър — рекло джуджето, — струва ми се, че сега, като се изплъзнахте от преследвачите си, най-добре ще е да върнете пръстена на господарката, лейди Лионес.

— Добре ме съветваш — отвърнал сър Гарет. — Ето пръстена — занеси й го и й кажи, че се оставям на нейното благоволение и ще се върна, когато мога, затова я моля да ми бъде вярна и предана, както ще й бъда и аз.

— Сър — рекло джуджето, — ще направя както заповядате.

И то препуснало и изпълнило заръката.

Тогава дамата запитала:

— Къде е моят рицар, сър Гарет?

— Господарко — отвърнало джуджето, — повели ми да ви кажа, че не ще се бави дълго.

Сетне джуджето бързо се върнало при сър Гарет, който много искал да намери някъде подслон, защото имал нужда да си почине. И тогаз взело да гърми и рукнал дъжд, та небето и земята сякаш щели да се слеят, а сър Гарет бил твърде уморен, тъй като през целия ден и той, и конят му не знаели що е отдих. И сър Гарет яздил дълго из гората, додето мръкнало, и все гърмяло и се святкало страховито. Ала ето че най-подир случайно стигнал до един замък и чул пазачите да викат от стените.