Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
-
- Оригинално заглавие
- Le Morte d’Arthur, 1470 (Обществено достояние)
- Превод отанглийски
- Мария Ранкова, 1989 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,8 (× 5гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD(2011 г.)
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том I
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат април 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Формат 84X108/32
Печатни коли 30,50.
Издателски коли 25,62.
УИК. 27,56
Цена 3,81 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том II
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректор: Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат март 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Печатни коли 33.
Издателски коли 27,72.
Формат 84×108/32.
УИК 29,76.
Цена 4,05 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
История
- —Добавяне
Глава 27
Как крал Артур дошъл на турнира с рицарите си, с какви почести го приела господарката и как започнала битката
И тъй, потеглил на път крал Артур със сър Гауейн и братята му Агравейн и Гахерис, и придружавали го също сър Юуейн Белоръки, сър Агловал, сър Тор, сър Персивал Уелски и сър Ламорак Уелски. После дошъл сър Ланселот от Езерото със своите братя и братовчеди — сър Лионел, сър Ектор де Марис, сър Борс де Ганис, сър Галиходин, сър Галихуд и много други от рода на сър Ланселот, а също сър Динадан и брат му, храбрият рицар Криводрешко, и храбрият рицар сър Саграмор, и почти всички рицари на Кръглата маса.
С Артур дошли също следните рицари: кралят на Ирландия, крал Агуизанс, кралят на Шотландия, крал Карадос, и крал Уриенс, владетел на Гор, крал Багдемагус със сина си сър Мелиагант и благородният принц сър Галахалт. И всички тези крале, принцове, графове, барони и други благородни рицари като сър Брандилес, сър Юуейн Отчаяни, сър Кей, сър Бедивер, сър Мелиот де Логрис, сър Петипас от Уинчълси, сър Годелак — всички тези и много други, които не можем да изброим, дошли с крал Артур.
Сега да оставим тези крале и рицари и да разкажем за големите приготовления вътре в замъка и вън от него на двете войнства. Лейди Лионес наредила да се приготви подслон за нейните благородни рицари и много храна била донесена по суша и по море, та да не липсва нищо на хората й, нито на противната страна, и всичко в изобилие можели да си набавят рицарите на крал Артур срещу злато и сребро. И дошъл скоро вестител и съобщил, че крал Артур идва със своите крале, херцози, графове, барони и рицари.
И тогаз сър Гарет помолил лейди Лионес и Червения рицар от Червените ливади, а също и сър Персант и брат му, и сър Грингамор в никакъв случай да не издават името му и да се отнасят с него като с най-обикновен рицар.
— Защото — рекъл той — не желая да ме вземат ни за по-славен воин, ни за по-безславен, и нито в началото, нито накрая.
Тогаз лейди Лионес рекла на сър Гарет:
— Сър, ще ви дам един пръстен, ала от сърце ви моля да ми го върнете, когато свърши турнирът, защото този пръстен ме прави по-красива, отколкото съм в действителност. И този пръстен притежава свойството зеленото да прави червено, а червеното да превръща в зелено, синьото да прави бяло, бялото пък синьо и тъй изменя всички цветове[1]. И който носи моя пръстен, никога не ще загуби и капка кръв, затова от голяма любов към вас ви го давам.
— Сполай ви, господарко моя — рекъл Бомен. — Този пръстен е много подходящ за мен, тъй като той ще ме промени от главата до петите и така никой не ще ме познае.
Сетне пък сър Грингамор снабдил сър Гарет е отличен кон, изпитан в много битки, и му дал прекрасни и здрави доспехи, а също и славен меч, който нявга бащата на сър Грингамор бил отнел от един победен тиранин неверник. И тъй, всички рицари се готвели за турнира по подобен начин.
И крал Артур пристигнал при замъка два дни преди Успение Богородично и водил със себе си всички кралски менестрели[2]. И дошли с него също кралица Гуиневир и кралицата на Оркни, майката на сър Гарет. И на празника Успение Богородично, когато свършила утринната литургия, заповядали на вестителите с тръби да призоват всички на полето.
И излязъл от замъка сър Епиногрус, син на краля на Нортъмбърланд, и се спуснал срещу сър Саграмор Похотливи, та от удара копията и на двамата се счупили в ръцете им. Сетне от замъка излязъл сър Паломид и насреща му се спуснал сър Гауейн и двамата си нанесли такива тежки удари, че и славните рицари, и конете им паднали наземи. И тогаз бързо се притекли рицари и от двете войнства и ги вдигнали на крака. После излезли сър Сафер и сър Сегуарид, братя на сър Паломид, и сър Агравейн се сражавал със сър Сафер, а сър Гахерис — със сър Сегуарид. И сър Сафер повалил Агравейн, брата на сър Гауейн, а сър Сегуарид — другия му брат. А сър Малгрин, рицар от замъка, се сражавал със сър Юуейн Белоръки и сър Юуейн повалил сър Малгрин, та той едва не си счупил врата.