Томас Малори
Смъртта на Артур (147)

Глава 27

Как крал Артур дошъл на турнира с рицарите си, с какви почести го приела господарката и как започнала битката

И тъй, потеглил на път крал Артур със сър Гауейн и братята му Агравейн и Гахерис, и придружавали го също сър Юуейн Белоръки, сър Агловал, сър Тор, сър Персивал Уелски и сър Ламорак Уелски. После дошъл сър Ланселот от Езерото със своите братя и братовчеди — сър Лионел, сър Ектор де Марис, сър Борс де Ганис, сър Галиходин, сър Галихуд и много други от рода на сър Ланселот, а също сър Динадан и брат му, храбрият рицар Криводрешко, и храбрият рицар сър Саграмор, и почти всички рицари на Кръглата маса.

С Артур дошли също следните рицари: кралят на Ирландия, крал Агуизанс, кралят на Шотландия, крал Карадос, и крал Уриенс, владетел на Гор, крал Багдемагус със сина си сър Мелиагант и благородният принц сър Галахалт. И всички тези крале, принцове, графове, барони и други благородни рицари като сър Брандилес, сър Юуейн Отчаяни, сър Кей, сър Бедивер, сър Мелиот де Логрис, сър Петипас от Уинчълси, сър Годелак — всички тези и много други, които не можем да изброим, дошли с крал Артур.

Сега да оставим тези крале и рицари и да разкажем за големите приготовления вътре в замъка и вън от него на двете войнства. Лейди Лионес наредила да се приготви подслон за нейните благородни рицари и много храна била донесена по суша и по море, та да не липсва нищо на хората й, нито на противната страна, и всичко в изобилие можели да си набавят рицарите на крал Артур срещу злато и сребро. И дошъл скоро вестител и съобщил, че крал Артур идва със своите крале, херцози, графове, барони и рицари.

И тогаз сър Гарет помолил лейди Лионес и Червения рицар от Червените ливади, а също и сър Персант и брат му, и сър Грингамор в никакъв случай да не издават името му и да се отнасят с него като с най-обикновен рицар.

— Защото — рекъл той — не желая да ме вземат ни за по-славен воин, ни за по-безславен, и нито в началото, нито накрая.

Тогаз лейди Лионес рекла на сър Гарет:

— Сър, ще ви дам един пръстен, ала от сърце ви моля да ми го върнете, когато свърши турнирът, защото този пръстен ме прави по-красива, отколкото съм в действителност. И този пръстен притежава свойството зеленото да прави червено, а червеното да превръща в зелено, синьото да прави бяло, бялото пък синьо и тъй изменя всички цветове^[1]. И който носи моя пръстен, никога не ще загуби и капка кръв, затова от голяма любов към вас ви го давам.

— Сполай ви, господарко моя — рекъл Бомен. — Този пръстен е много подходящ за мен, тъй като той ще ме промени от главата до петите и така никой не ще ме познае.

Сетне пък сър Грингамор снабдил сър Гарет е отличен кон, изпитан в много битки, и му дал прекрасни и здрави доспехи, а също и славен меч, който нявга бащата на сър Грингамор бил отнел от един победен тиранин неверник. И тъй, всички рицари се готвели за турнира по подобен начин.

И крал Артур пристигнал при замъка два дни преди Успение Богородично и водил със себе си всички кралски менестрели^[2]. И дошли с него също кралица Гуиневир и кралицата на Оркни, майката на сър Гарет. И на празника Успение Богородично, когато свършила утринната литургия, заповядали на вестителите с тръби да призоват всички на полето.

И излязъл от замъка сър Епиногрус, син на краля на Нортъмбърланд, и се спуснал срещу сър Саграмор Похотливи, та от удара копията и на двамата се счупили в ръцете им. Сетне от замъка излязъл сър Паломид и насреща му се спуснал сър Гауейн и двамата си нанесли такива тежки удари, че и славните рицари, и конете им паднали наземи. И тогаз бързо се притекли рицари и от двете войнства и ги вдигнали на крака. После излезли сър Сафер и сър Сегуарид, братя на сър Паломид, и сър Агравейн се сражавал със сър Сафер, а сър Гахерис — със сър Сегуарид. И сър Сафер повалил Агравейн, брата на сър Гауейн, а сър Сегуарид — другия му брат. А сър Малгрин, рицар от замъка, се сражавал със сър Юуейн Белоръки и сър Юуейн повалил сър Малгрин, та той едва не си счупил врата.