Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
-
- Оригинално заглавие
- Le Morte d’Arthur, 1470 (Обществено достояние)
- Превод отанглийски
- Мария Ранкова, 1989 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,8 (× 5гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD(2011 г.)
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том I
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат април 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Формат 84X108/32
Печатни коли 30,50.
Издателски коли 25,62.
УИК. 27,56
Цена 3,81 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том II
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректор: Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат март 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Печатни коли 33.
Издателски коли 27,72.
Формат 84×108/32.
УИК 29,76.
Цена 4,05 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
История
- —Добавяне
Глава 25
Как кралицата на Оркни дошла на празника Петдесетница и как сър Гауейн и братята му поискали благословията й
И тъй, отишли всичките заедно с краля да се хранят и им били поднесени най-вкусни ястия. И както седели на трапезата, пристигнала кралицата на Оркни, придружена от голям брой дами и рицари. И тогава сър Гауейн, сър Агравейн и Гахерис станали, приближили се до нея, коленичили и като я поздравили, поискали благословията й, понеже не я били виждали от петнайсет години. Ала тя се обърнала към брат си Артур и му заговорила с висок глас:
— Какво сторихте с най-малкия ми син, сър Гарет? Прекара той тук сред вас цяла година, а вие го направихте, за голям позор на всинца ви, слуга в готварницата. Горко ми! Къде дянахте моя мил син, който ми беше радост и утеха?
— О, мила майко — рекъл сър Гауейн, — аз не го познах.
— Нито пък аз — рекъл кралят — и сега съжалявам за това. Ала с божията помощ той се прояви като най-славен рицар за годините си и аз не ще намеря покой, додето не го открия.
— Ах, братко — рекла кралицата на крал Артур, на сър Гауейн и на всичките си синове, — голям позор е за вас, че държахте сина ми в готварницата и го хранехте наравно със свинете.
— Любезна сестро — рекъл крал Артур, — бъдете уверена, че нито аз го познах, нито сър Гауейн и братята му. Ала щом стана тъй, че напусна всички ни, трябва да намерим средство да го издирим. Освен това, сестро, редно беше да ме уведомите за идването му и ако въпреки туй не се бях отнесъл добре към него, едва тогава можехте да ме вините. Защото, когато се яви в моя двор, той се облягаше на раменете на двама мъже, сякаш не можеше сам да върви. Сетне поиска от мен три дара и първият беше да му осигуря прехрана от този ден насетне за дванайсет месеца, а другите два дара поиска на същия ден подир дванайсет месеца, и вторият бе да му позволя да изпита силите си в приключението с девицата Линет, а третият — сър Ланселот да го посвети в рицарство, когато той го помоли. И аз изпълних желанието му и мнозина от двора се чудеха, че моли за прехрана. И по тази причина мнозина от нас решиха, че не произхожда от издигнат род.
— Сър — рекла кралицата на Оркни на брат си крал Артур, — трябва да знаете, че го изпратих при вас добре въоръжен, на хубав кон и с богати одежди и му дадох много злато и сребро.
— Може и да е така — отвърнал кралят, — ала ние не видяхме нищо от туй. И само в деня, когато потегли оттук, някои рицари ми казаха, че ненадейно дошло едно джудже, донесло му доспехи и довело хубав кон с прекрасна и богата сбруя. И всички се чудехме откъде се е сдобил с тези богатства и си рекохме, че сигурно произхожда от славен род.
— Братко — рекла кралицата, — вярвам на всичко, що ми казвате, защото още от дете беше чудно умен, знаеше какво е преданост и оставаше винаги верен на думата си. Ала се чудя, дето сър Кей му се е подигравал и на подбив го е нарекъл Бомен, ала името, което му е дал, му подхожда повече, отколкото и сам е предполагал, тъй като смея да твърдя, че ако е жив, той е мъж с най-добри и честни ръце и с най-благ нрав от всички на света.
— Сестро — отвърнал крал Артур, — достатъчно сме приказвали. С божията помощ ще го намерим, стига да е някъде из тукашните седем кралства[1]. Да оставим сега тези тревоги и да се веселим, защото той доказа, че е достоен мъж, и това е голяма радост за мен.