Томас Малори
Смъртта на Артур (142)

Глава 22

Как през нощта дошъл един въоръжен рицар и се сражавал със сър Гарет и как той, тежко ранен в бедрото, отсякъл главата на рицаря

— За да узнаем със сигурност как се казвате и от какъв род произхождате — рекла тя.

Сетне накарала да доведат Линет, девицата, с която преминал през толкова премеждия по пътя. И тогаз сър Гарет се зарадвал още повече.

И врекли се те да се обичат и никога да не си изменят един другиму, додето са живи. И толкова изгаряли двамата от любов, че се уговорили тайно да дадат воля на страстта си. И лейди Лионес посъветвала сър Гарет, каквото и да се случи, да легне да спи в голямата зала и му обещала да отиде там малко преди полунощ да сподели постелята му.

Това споразумение пазили в тайна, ала и други узнали за него, тъй като и двамата били млади и неопитни и никога по-рано не си били служили с такива хитрини. Не се понравило всичко това на девицата Линет, защото си помислила, че сестра й твърде бърза, вместо да изчака сватбата си. И за да спаси честта им, решила да поохлади тяхната страст. И сторила тя така чрез тайните си вълшебства, че да не могат да постигнат целта си и да се насладят един на друг, преди да се венчаят.

И тъй минал този ден. След вечеря всички лордове и дами станали от трапезата и се разотишли в покоите си да почиват. Ала сър Гарет заявил твърдо, че не желае да иде другаде, защото, рекъл той, няма по-удобно място за отдиха на един странстващ рицар от тази зала. И наредили тогаз да донесат там богато ложе и да му приготвят пухена постеля и той си легнал да спи. И не след дълго влязла при него лейди Лионес, загърната в обточена с хермелинови кожи мантия, и легнала до сър Гарет. И той започнал да я целува.

Ала не щеш ли, погледнал пред себе си, та видял и забелязал да се приближава към него въоръжен рицар и много светлини блестели наоколо му. И този рицар държал дълга бойна секира в ръка и със страшен израз на лицето замахнал да го посече. Когато сър Гарет го зърнал да се приближава така, скочил от леглото, грабнал меча и се хвърлил насреща му. И щом рицарят видял сър Гарет да се спуска тъй свирено към него, ударил го по бедрото, та се отворила рана, цяла педя широка, и се разкъсали много вени и мускули. Тогаз сър Гарет го ударил по шлема тъй силно, че онзи се търколил на пода, а после скочил отгоре му, смъкнал му шлема и му отсякъл главата от раменете. Ала скоро и неговата собствена кръв рукнала тъй обилно, че не можел да се държи на крака, а паднал на постелята, изгубил свяст и пребледнял като мъртвец.

Тогаз лейди Лионес се развикала, та сър Грингамор я чул и слязъл долу. И като видял как коварно е ранен сър Гарет, люто се разгневил и рекъл:

— Срамувам се, че такава зла участ сполетя този благороден рицар в моя дом. Сестро, как се случи тъй, че сте тук, а този благороден рицар е ранен?

— Братко — отвърнала тя, — и сама не зная. Ала мога да ви уверя, че не съм го сторила аз, нито е станало с мое съгласие, защото той е мой господар и сърцето ми му принадлежи, та скоро ще се венчаем. Затуй, братко, знайте, че не се срамувам, дето съм при него, нито че му доставям радост доколкото мога.

— Сестро — рекъл сър Грингамор, — а аз искам и вие, и сър Гарет да знаете, че това позорно дело не съм го извършил аз, нито съм дал съгласието си да бъде извършено.

Сетне сър Грингамор и лейди Лионес се помъчили да спрат кръвта доколкото могли и дълбоко скърбили.

Тогаз дошла девицата Линет и пред очите им взела отрязаната глава, намазала я с балсам на мястото, дето била разсечена, и после сторила същото и с врата, а подир туй сложила главата на раменете на рицаря и тя тозчас здраво зараснала. Скочил в миг рицарят на крака и девицата Линет го завела в покоите си. Всичко туй видели сър Грингамор и лейди Лионес, а също и сър Гарет, и познал той начаса девицата Линет, която го превела през множество опасни приключения по пътя.

— Ах, девице — рекъл сър Гарет, — не съм мислел, че можете да постъпите така.

— Господарю Гарет — отвърнала Линет, — признавам всичко, що съм сторила, ала повярвайте ми, то ще ви донесе само чест и слава, на вас и на всинца ни.

И не след дълго сър Гарет оздравял почти напълно и пак станал весел и безстрашен, и все пеел, танцувал и играел. Ала и той, и лейди Лионес тъй изгаряли от любов, че се уговорили тя отново да дойде в постелята му на десетата нощ. Ала понеже веднъж вече бил ранен, сър Гарет сложил доспехите и меча си досами леглото.