Томас Малори
Смъртта на Артур (129)

Глава 9

Как девицата продължавала да сипе обиди срещу Бомен и не му позволила да седне на нейната маса и все го наричала „слуга от готварницата“

И девицата непрестанно сипела обиди срещу Бомен и не му позволила да седне на нейната маса, а заръчала на Зеления рицар да го заведе встрани и да го настани на друга маса.

— Много се чудя защо така унижавате този благороден рицар — рекъл Зеления рицар. — Уверявам ви, че той несъмнено е благороден рицар и не познавам друг, който може да се мери с него. Затова дълбоко грешите, че го унижавате така, понеже той ще ви направи големи добрини, и знайте — за какъвто и да се представя, накрая ще се убедите, че е с благородна кръв и от кралско потекло.

— Позор, позор! — рекла дамата. — Срамота е да го хвалите така.

— Напротив — отвърнал Зеления рицар, — позор би било да река нещо лошо за него, понеже той доказа, че е по-добър рицар от мен, а макар да съм срещал много рицари през живота си, никога досега не съм видял равен нему.

И тъй, като мръкнало, те си легнали да почиват, а Зеления рицар заповядал трийсет рицари тайно да пазят Бомен през цялата нощ.

На сутринта станали, изслушали литургията и закусили, а сетне яхнали конете и потеглили на път. Превел ги Зеления рицар през гората и преди да се разделят, рекъл:

— Господарю Бомен, аз и тези трийсет рицари ще дойдем веднага щом ни повикате, в ранно утро или в късна доба, и по ваша заповед ще идем, дето и да ни пратите.

— Тъй да бъде — отвърнал Бомен, — когато ви призова, трябва да идете и да се предадете на милостта на крал Артур, вие и всичките ви рицари.

— Щом така заповядвате, ще бъдем готови, когато пожелаете — рекъл Зеления рицар.

— Позор, позор! — рекла девицата. — Господи всевишни, такива славни рицари да се подчиняват на един прост слуга от готварницата.

И с тези думи Зеления рицар и девицата се разделили. И рекла тогаз тя на Бомен:

— Защо все вървиш с мен, хлапако от готварницата? Захвърли щита и копието и бягай. Съветвам те овреме, иначе скоро ще се каеш, защото дори да си юначен като Уейд^[1] или Ланселот, Тристан и славния рицар сър Ламорак, не ще успееш да минеш прохода, наречен с името Гибелния проход.

— Девице — рекъл Бомен, — който се страхува, нека бяга, а за мен ще бъде позор да се върна сега, след като толкоз време вървя с вас.

— Твоя воля — отвърнала девицата, — ала скоро, щеш не щеш, ще хукнеш назад.