Томас Малори
Смъртта на Артур (112)

Глава 10

Как сър Ланселот поел на път с девицата и убил рицаря, който вършел зло на всички дами, и за един селяк, който пазел мост

Сега да се върнем при сър Ланселот, който яздел с девицата по хубав широк път.

— Сър — рекла девицата, — тук по този път вилнее един рицар, който върши зло на всички девици и благородни дами или най-малкото ги ограбва и озлочестява.

— Какво! — рекъл сър Ланселот. — Рицар, а разбойник и похитител на жени! Той позори цялото рицарство и нарушава клетвата си. Жалко, че още живее. Ала чуйте ме, любезна девице, вие вървете напред сама, а аз ще се прикрия, и ако той се опита да ви стори някакво зло или да ви измъчи, аз ще ви се притека на помощ и ще го науча да се държи, както Подобава на рицар.

И тъй, девицата продължила полекичка по пътя си. И след малко излязъл от гората на кон онзи рицар с оръженосеца си, свалил девицата от седлото и тогаз тя извикала.

Тозчас с най-голяма бързина се появил сър Ланселот и рекъл на рицаря:

— О, ти, неверни рицарю и изменнико на рицарската клетва, кой те научи да похищаваш девици и благородни дами?

И когато рицарят чул упреците на сър Ланселот, не отвърнал нищо, ами изтеглил меч и препуснал към него. Тогава сър Ланселот захвърлил копието си, изтеглил меча и го ударил по шлема с такава сила, че разцепил главата му чак до гърлото.

— Ето, получи си онова, което отдавна бе заслужил.

— Истина е — рекла девицата, — защото както сър Таркуин вечно търсеше да погубва рицари, така този рицар само чакаше да погубва и похищава дами, девици и благородни жени, и името му беше сър Перис от Дивата гора.

— А сега, девице — запитал сър Ланселот, — нужна ли ви е още моята помощ?

— Не, сър — рекла тя, — нищо повече не желая от вас и дано всемогъщият Иисус ви пази, където и да идете и пътешествате, защото сте най-благовъзпитаният и най-скромният рицар на този свят за всички девици и благородни дами. Ала едно нещо мисля, че ви липсва, рицарю, и то е, че още живеете без съпруга и не искате да залюбите някоя девица или благородна дама, понеже до днес не съм чувала да говорят, че обичате някоя, от каквото и да е съсловие, и това е много жалко. Ала мълви се, че любите кралица Гуиневир и че тя чрез магия е сторила така, че да не любите никоя друга освен нея и никоя друга девица или благородна дама да не спечели сърцето ви, и затова много жени в тези земи и от високо, и от по-ниско потекло скърбят дълбоко.

— Любезна девице — отвърнал сър Ланселот, — не мога да попреча на хората да приказват за мен каквото си искат, ала да се оженя нямам намерение, защото тогава трябва да лежа в прегръдките на съпругата си и да изоставя оръжието и турнирите, битките и приключенията. А да търся удоволствие в ласките на любовници, изобщо не желая от страх пред Бога, защото рицари, които са прелюбодейци и сластолюбци, не знаят що е успех и щастие в сраженията, тъй като или ги побеждават рицари, по-неопитни от тях, или пък ги преследва зла съдба, та убиват по-добри мъже, отколкото са самите те. И затова всеки, който има любовници, е нещастен и все злочестини го сполетяват.

И тъй, сър Ланселот и тя се разделили. Поел той през гъста гора и яздил два дни и повече, и нощувал където и както намери. И случило се, че на третия ден минал по дълъг мост и там ненадейно изскочил пред него един противен селяк и ударил коня му по муцуната, та той се завъртял в кръг, и попитал селякът сър Ланселот защо минава по моста без негово разрешение.

— Защо да не мина оттук? — рекъл сър Ланселот. — Няма откъде другаде да мина.

— Не ти ще избираш пътя си — рекъл селякът и замахнал към него с дебела тояга, обкована с желязо.

Тогаз сър Ланселот изтеглил меча си, отблъснал удара и разцепил главата на селяка, та острието спряло чак в гърдите му.

А на отвъдната страна на моста имало китно село и всичките му жители, мъже и жени, завикали на сър Ланселот и рекли:

— По-голямо зло от туй не можеше да си сториш, защото уби главния вратар на нашия замък.

Ала сър Ланселот ги оставил да си приказват каквото щат и се насочил право към замъка. И като минал през портата, слязъл от коня и го вързал за една халка на зида. И видял той вътре широка зелена поляна и се отправил натам, понеже мястото му се сторило подходящо за борба. Сетне се огледал наоколо и съзрял много хора по вратите и прозорците, и всички те викали:

— Храбри рицарю, злочест си ти.