Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
-
- Оригинално заглавие
- Le Morte d’Arthur, 1470 (Обществено достояние)
- Превод отанглийски
- Мария Ранкова, 1989 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,8 (× 5гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD(2011 г.)
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том I
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат април 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Формат 84X108/32
Печатни коли 30,50.
Издателски коли 25,62.
УИК. 27,56
Цена 3,81 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том II
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректор: Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат март 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Печатни коли 33.
Издателски коли 27,72.
Формат 84×108/32.
УИК 29,76.
Цена 4,05 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
История
- —Добавяне
Глава 7
Как Луций изпратил съгледвачи да устроят засада и да освободят пленените му рицари и как им попречили да сторят това
Сега да се върнем при римския император, който научил, че пленниците ще бъдат заведени в Париж, и тозчас изпратил рицари и принцове с шейсет хиляди воини да устроят засада и да освободят пленените рицари и лордове.
И тъй, на сутринта Ланселот и сър Кадор, предводители и военачалници на онези, които придружавали пленниците, трябвало да минат през една гора, та сър Ланселот проводил напред рицари да огледат дали няма някой в гората, който да им попречи. И когато споменатите рицари навлезли в гората, начаса зърнали и забелязали голямата засада, та се върнали и казали на сър Ланселот, че там ги чакат шейсет хиляди римляни.
Тогаз сър Ланселот и неговите рицари, на брой десет хиляди, се приготвили в боен ред и завързали сражение с тях и се били мъжки, та убили и ранили много римляни и много рицари, и военачалници от войнството на римляните и сарацините. Убили краля на Лили и трима велики лордове — Алидук, Хералд и Херингдал. А сър Ланселот се сражавал тъй достойно, че никой не можел да устои на удара на десницата му, и където и да идел, показвал своята храброст и сила и сеел смърт на вси страни, та римляните и сарацините бягали от него като овце пред вълк или лъв, и тъй той принудил всички, дето били останали живи, да избягат.
И толкоз дълго траяло сражението, че до крал Артур стигнала вест за него и той се приготвил и отишъл там, дето се водела битката, и като видял, че неговите рицари са победили, прегърнал ги всичките един по един и рекъл:
— Достойни сте вие за най-голяма почит и уважение. Нивга до днес друг крал не е имал такива благородни рицари като моите.
— Сър — рекъл Кадор, — никой от нас не остави другаря си в беда, ала за храбростта и мъжеството на сър Ланселот ще се разказват най-големи чудеса, а също и за родствениците му, които извършиха днес безброй велики подвизи.
И сър Кадор му казал също кои от неговите рицари са убити, а те били сър Берел и храбрите рицари сър Морис и сър Морел.
Тогаз кралят заплакал и като избърсал очи с кърпичка, рекъл:
— Вашата смелост едва не е станала причина да загинете. И да се бяхте върнали назад, нямаше да накърните достойнството си, защото смятам, че е безумие рицари да се сражават при голямо надмощие на врага.
— Не е вярно — отвърнали сър Ланселот и другите, — защото веднъж посрамиш ли се, срамът не се заличава.