Томас Малори
Смъртта на Артур (75)

Глава 13

Как Морган се опитала да убие мъжа си, крал Уриенс, и как синът й, сър Юуейн, го спасил

В туй време Вълшебницата Морган мислела, че крал Артур е вече мъртъв. И тъй, видяла тя един ден крал Уриенс да спи в леглото и като извикала една девица от свитата си, рекла й:

— Иди ми донеси меча на моя господар, защото никога досега не съм имала по-удобен случай да го убия.

— О, господарко — рекла девицата, — ако убиете крал Уриенс, не ще избегнете наказанието.

— Не се грижи за това — отвърнала Вълшебницата Морган, — тъкмо сега е най-удобното време да го сторя, затуй бързай и ми донеси меча.

Излязла девицата, отишла в покоите на сър Юуейн и го намерила да спи в постеля. Приближила се до него, събудила го и рекла:

— Станете и идете при моята господарка, майка ви, защото тя иска да убие баща ви, додето той спи в леглото, а аз трябва да й занеса меча му.

— Добре — рекъл Юуейн, — върви да изпълниш заръката, а другото остави на мен.

И тъй, девицата с разтреперани ръце донесла на Морган меча, а тя бързо го поела, изтеглила го от ножницата, смело се приближила до леглото и зачакала сгода да убие крал Уриенс.

И тъкмо вдигнала меча да нанесе удара, сър Юуейн скочил върху майка си, хванал ръката й и викнал:

— О, сатана, що искаш да сториш? Ако не ми беше майка, с тоз меч щях да ти отсека главата. Ах, хората разправят, че Мерлин е изчадие на ада, ала аз мога да кажа, че съм роден от дявол в човешки образ.

— О, скъпи сине Юуейн, смили се над мен. Дяволът ме изкуши, затуй те моля за пощада. Никога вече не ще вдигна ръка за такова дело. Спаси честта ми и не ме издавай.

— Ще ти простя при едно условие — отвърнал сър Юуейн, — никога вече да не вършиш подобни злини.

— Няма, синко — рекла тя, — уверявам те.