Томас Малори
Смъртта на Артур (74)

Глава 12

Как крал Артур помирил двамата братя и върнал свободата на двайсетте рицари и как издъхнал сър Аколон

Тогаз всички паднали на колене и помолили крал Артур за милост.

— Милост ще има — рекъл крал Артур, — защото сами виждате какви злини сполетяват понякога странстващите рицари и как аз се сражавах с един от собствените си рицари за моя и за негова голяма беда. Ала, благородни рицари, понеже съм тежко ранен, а и сър Аколон също, и се нуждая от малко почивка, чуйте какво решавам за тези двама братя. Що се отнася до теб, сър Дамас, макар да защитавах твоите права в двубоя и да излязох победител срещу този рицар, ще те съдя, сър Дамас, защото си известен като надменен и зъл рицар и не се отличаваш с храброст в делата си. Затова отсъждам да дадеш на брат си цялото имение и всичко, което принадлежи към него, и сър Онцлак да го владее и управлява. И всяка година да ти дава по един млад жребец за езда, защото повече ти подхожда да яхаш него, нежели боен кон. И ти заповядвам, сър Дамас, под страх от смъртно наказание, никога да не оскърбяваш странстващите рицари, поели да търсят приключения. А на тези двайсет рицари, що отдавна държиш в тъмница, ще върнеш цялото им въоръжение, така че да останат доволни. И ако някой от тях дойде в двора ми и се оплаче от теб, кълна се в живота си, ще умреш. А що се отнася до вас, сър Онцлак, понеже сте известен като добър и храбър рицар, предан и благороден във всичките си дела, ето какво ви повелявам: желая незабавно да дойдете в двора ми и да станете мой рицар, и ако делата ви и в бъдеще са такива, каквито са били досега, ще ви издигна с божията милост и не след дълго ще живеете така охолно, както живееше брат ви, сър Дамас.

— Бог да ви благослови за вашата безкрайна доброта и щедрост — рекъл сър Онцлак. — От днес насетне винаги ще бъда на вашите заповеди. Но, сър, по волята божия неотдавна бях ранен в двете бедра от един странстващ рицар и още не съм оздравял напълно, инак аз сам щях да се сражавам днес с вас.

— Ако беше такава волята божия — рекъл Артур, — нямаше да получа толкоз тежки рани. И ще ви кажа защо: нямаше да получа толкоз тежки рани, ако собственият ми меч не ми бе откраднат чрез най-голямо коварство. И този двубой бе нагласен предварително, така че да бъда убит, и всичко това бе извършено чрез подло предателство и коварни магии.

— Уви! — рекъл сър Онцлак. — Много ме опечалява туй, че може да се намери човек, на бил той мъж или жена, който да таи в сърцето си предателски чувства спрямо крал, тъй прославен с благородство и храброст като вас.

— Скоро ще получат заслуженото, ако е отредил Бог — отвърнал Артур. — Ала сега кажете ми колко далеч съм от Камелот.

— Сър, на два дни път сте оттам.

— Няма ли наблизо някоя света обител, дето да си почина? — рекъл сър Артур.

— Сър — отговорил Онцлак, — на три мили оттук има богат женски манастир, основан от предците ми.

Тогаз кралят се сбогувал с всички, яхнал коня и поел натам, а с него и сър Аколон. И като стигнали в манастира, крал Артур заръчал да повикат лечители, та да прегледат раните му, а също и тези на сър Аколон. Ала сър Аколон издъхнал след четири дни, тъй като бил изгубил толкова кръв, че не можел да оживее, а крал Артур скоро оздравял.

И след като Аколон издъхнал, крал Артур наредил на шестима рицари да го положат на носилка, теглена от коне, и да закарат тялото му в Камелот. И рекъл:

— Занесете го на сестра ми, Вълшебницата Морган, и кажете, че й го пращам дар. Кажете й също, че мечът ми Екскалибур и ножницата са у мен.

И тъй, те потеглили с мъртвеца.