Томас Малори
Смъртта на Артур (55)

Глава 8

Как Гауейн и Гахерис се сражавали с четирима рицари, как били победени и как животът им бил пощаден по молба на четири дами

И тъй, сър Гауейн влязъл в замъка, приготвил се да нощува там и посегнал да свали въоръжението си.

— Какво правиш? — рекъл Гахерис. — Да не смяташ да свалиш въоръжението си? Не забравяй, че може да имаш и други врагове тъдява.

Едва-що изрекъл тези думи, и дошли четирима добре въоръжени рицари, нападнали безмилостно сър Гауейн и му рекли:

— Новопосветени рицарю, ти посрами рицарското звание, защото рицар без милост е рицар без чест. И уби една прекрасна дама, та името ти ще тъне в позор, додето свят светува, затуй да знаеш, че сам ще имаш нужда от нашата милост, преди да си тръгнеш оттук.

И с тези думи един от тях ударил сър Гауейн тъй силно, че той едва не рухнал на земята, а Гахерис нанесъл тежък удар на този рицар. Ала връхлитали рицарите ту от едната, ту от другата страна, така че сър Гауейн и Гахерис изпаднали в смъртна опасност. Тогава един стрелец пронизал с лък ръката на сър Гауейн и му причинил силна болка.

И тъкмо когато двамата братя щели да бъдат убити, дошли четири прекрасни дами и помолили рицарите да пощадят сър Гауейн. Благосклонно, по молба на дамите, те подарили живота на сър Гауейн и Гахерис и ги накарали да се предадат в плен. Тогава Гауейн и Гахерис дълбоко се опечалили.

— Горко ни! — рекъл сър Гауейн. — Голяма болка ми причинява ръката — сигурно ще осакатея.

И жално заоплаквал нещастието си.

Рано на следната сутрин дошла при сър Гауейн една от четирите дами, която била чула жалбите му, и рекла:

— Благородни рицарю, как сте?

— Зле — отвърнал той.

— Сам сте си виновен — рекла дамата, — защото извършихте най-срамно дело, като убихте дамата, и това ще ви донесе голям позор. Ала не сте ли вие от Артуровия род?

— Тъй е наистина — рекъл сър Гауейн.

— Как се казвате? — запитала дамата. — Трябва да ми откриете името си, ако желаете да си тръгнете оттук.

— Името ми е Гауейн, син на крал Лот от Оркни, а майка ми е сестра на крал Артур.

— Тогава вие сте племенник на крал Артур — рекла дамата. — Ще се застъпя за вас да ви пуснат, от уважение към крал Артур, за да се върнете при него.

И тъй, отишла тя и разправила на четиримата рицари, че техният пленник е сестриник на крал Артур и че името му е сър Гауейн, син на крал Лот от Оркни. И те му дали главата на елена, защото заради него бил изпратен. Сетне освободили сър Гауейн, като го накарали да обещае, че ще носи със себе си убитата дама по следния начин: главата й да бъде провесена на шията му, а тялото и — проснато отпреде му върху гривата на коня.

И тъй, поел той към Камелот. И като стигнал там, Мерлин поискал от крал Артур сър Гауейн да се закълне, че ще разкаже всичките си приключения — как убил дамата и как не искал да пощади живота на рицаря, поради което била убита дамата. И тогава кралят и кралицата силно се разгневили на сър Гауейн заради убийството на дамата.

Сетне, по нареждане на кралицата, бил свикан съд над сър Гауейн и в него имало само дами, и те му определили за наказание цял живот да служи на дамите, да защищава честта им, ако бъдат оскърбени, да бъде винаги учтив и никога да не отказва милост на онзи, що моли за милост. И тъй, сър Гауейн се заклел над четирите евангелия никога да не вдига меч срещу благородна дама, освен когато се случи той да се сражава за една дама, а противникът му — за друга. Така завършват приключенията на сър Гауейн по време на сватбата на крал Артур.