Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Le Morte d’Arthur, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 5гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD(2011 г.)

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том I

 

Английска

Първо издание

Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат април 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Формат 84X108/32

Печатни коли 30,50.

Издателски коли 25,62.

УИК. 27,56

 

Цена 3,81 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

 

 

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том II

 

Английска

Първо издание

 

Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректор: Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат март 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Печатни коли 33.

Издателски коли 27,72.

Формат 84×108/32.

УИК 29,76.

 

Цена 4,05 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

История

  1. —Добавяне

Глава 7

Какво мислят разни лица за смъртта на крал Артур и как кралица Гуиневир станала монахиня в Амзбъри[1]

 

Ала много хора в различни краища на английските земи мислят, че крал Артур не е умрял, а е бил пренесен другаде по волята на Господа наш Иисус Христос. И говори се още, че щял да се върне и да завоюва Светия кръст[2]. Аз не мога да твърдя дали това ще стане, а по-скоро ще кажа, че тук, на този свят, той се е преобразил. Ала мнозина разказват, че на гроба му било написано: HIC IACET ARTHURUS, REX QUONDAM REXQUE FUTURUS.[3]

И тъй, оставям сър Бедивер при отшелника, който живеел тогава в един параклис край Гластънбъри, дето била светата му обител. И те живели там в пост и молитва и пълно въздържание.

А когато кралица Гуиневир узнала, че крал Артур е убит заедно с всички благородни рицари, сър Мордред и всички останали, тайно напуснала Лондонската кула и с пет дами отишла в Амзбъри. И там дала свят обет и от този ден насетне носела само черни и бели одежди и се отдала на сурово покаяние като никоя друга грешница на този свят, та нищо не можело да я развесели.

И тъй, живяла тя в пост, молитва и праведни дела, та всички се чудели колко добродетелна е станала.

Сега да оставим кралица Гуиневир в Амзбъри, монахиня в черни и бели одежди и, както може да се очаква, абатиса и повелителка, и да разкажем за сър Ланселот от Езерото.

Бележки

[1] Селище в Югозападна Англия, недалеч от Гластънбъри, където имало стар бенедиктински женски манастир.

[2] … и да завоюва Светия кръст. — Тоест като предводител на кръстоносен поход ще завоюва Светите места. Вярата, че Артур не е умрял, а лекува раните си в Авильон или в някаква подземна пещера и ще се върне да избави кралството си от поробителите, е запазена в келтските устни предания и е отразена в редица английски хроники, най-ранната от които е на Уилям Малмсбъри от 1125 г. Този мотив не е използван непосредствено в артурианската литература. Самият Малори се отнася към това предание с характерен английски скептицизъм.

[3] Тук почива Артур, крал някогашен и крал бъдещ (лат). — Б.пр.