Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
-
- Оригинално заглавие
- Le Morte d’Arthur, 1470 (Обществено достояние)
- Превод отанглийски
- Мария Ранкова, 1989 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,8 (× 5гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD(2011 г.)
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том I
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат април 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Формат 84X108/32
Печатни коли 30,50.
Издателски коли 25,62.
УИК. 27,56
Цена 3,81 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том II
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректор: Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат март 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Печатни коли 33.
Издателски коли 27,72.
Формат 84×108/32.
УИК 29,76.
Цена 4,05 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
История
- —Добавяне
Глава 7
Какво мислят разни лица за смъртта на крал Артур и как кралица Гуиневир станала монахиня в Амзбъри[1]
Ала много хора в различни краища на английските земи мислят, че крал Артур не е умрял, а е бил пренесен другаде по волята на Господа наш Иисус Христос. И говори се още, че щял да се върне и да завоюва Светия кръст[2]. Аз не мога да твърдя дали това ще стане, а по-скоро ще кажа, че тук, на този свят, той се е преобразил. Ала мнозина разказват, че на гроба му било написано: HIC IACET ARTHURUS, REX QUONDAM REXQUE FUTURUS.[3]
И тъй, оставям сър Бедивер при отшелника, който живеел тогава в един параклис край Гластънбъри, дето била светата му обител. И те живели там в пост и молитва и пълно въздържание.
А когато кралица Гуиневир узнала, че крал Артур е убит заедно с всички благородни рицари, сър Мордред и всички останали, тайно напуснала Лондонската кула и с пет дами отишла в Амзбъри. И там дала свят обет и от този ден насетне носела само черни и бели одежди и се отдала на сурово покаяние като никоя друга грешница на този свят, та нищо не можело да я развесели.
И тъй, живяла тя в пост, молитва и праведни дела, та всички се чудели колко добродетелна е станала.
Сега да оставим кралица Гуиневир в Амзбъри, монахиня в черни и бели одежди и, както може да се очаква, абатиса и повелителка, и да разкажем за сър Ланселот от Езерото.