Томас Малори
Смъртта на Артур (479)

Глава 10

Как крал Артур, по настояване на сър Гауейн, решил да воюва срещу сър Ланселот и как обсадил замъка, наречен Веселата стража

— Уви! — рекъл сър Гауейн. — Няма вече радост за мен на този свят. — И с тези думи паднал в несвяст и дълго лежал като мъртъв, а когато се съвзел, скръбно простенал и рекъл: — Горко ми!

И тозчас сър Гауейн изтичал при краля с плач и ридания.

— О, кралю и вуйчо мой Артур — викнал той, — добрият ми брат Гарет е убит, а също и брат ми Гахерис, и двамата най-благородни рицари!

Тозчас кралят заплакал с него и те паднали в несвяст. А когато се съвзели, сър Гауейн рекъл:

— Сър, желая да видя брат си сър Гарет.

— Не можете да го видите — рекъл кралят. — Наредих да го погребат, и него, и сър Гахерис, тъй като знаех, че скръбта ви ще бъде твърде тежка и ако видите сър Гарет, тя ще се удвои.

— Уви, господарю мой — рекъл сър Гауейн, — как уби той брат ми сър Гарет? Добри ми господарю, кажете ми.

— Ще ви кажа туй, що казаха на мен — сър Ланселот убил и него, и сър Гахерис.

— Уви! — рекъл сър Гауейн. — Ни единият, ни другият носеха оръжие за бой с него.

— Не знам как е станало — рекъл кралят, — ала казват, че сър Ланселот ги убил в разгара на сражението и не ги познал. Нека сега да намислим как да отмъстим за смъртта им.

— Кралю мой и господарю, вуйчо мой — рекъл сър Гауейн, — чуйте и знайте: давам дума тук пред вас и се заклевам в рицарската си чест, че от днес насетне сър Ланселот е мой смъртен враг и не ще намеря покой, додето единият от нас не убие другия. И затуй ви моля, кралю и господарю мой, пригответе се за война, тъй като аз трябва да отмъстя на сър Ланселот, та ако искате да си запазите моята любов и вярност, побързайте и призовете за бой другарите си. Защото, кълна се пред Бога — рекъл сър Гауейн, — заради смъртта на брат си сър Гарет готов съм да търся сър Ланселот отвъд седем кралства и или аз ще го убия, или той ще убие мен.

— Няма да стане нужда да го търсите толкоз далеч — рекъл кралят, — тъй като чух да казват, че сър Ланселот очаква и мен, и вас във Веселата стража. И казват още, че мнозина рицари са се присъединили към него.

— Вярвам, че е тъй — рекъл сър Гауейн, — ала вие, господарю, съберете верните си другари, а аз ще събера моите.

— Така и ще сторя — рекъл кралят, — и уверен съм, ще ми стигнат силите да го измъкна от най-здравата кула на замъка му.

И тъй, изпратил кралят писма надлъж и нашир по цяла Англия, за да призове рицарите си. И много рицари, херцози и графове се стекли при Артур и се събрало голямо войнство. И като дошли при него, кралят съобщил как сър Ланселот му отнел кралицата. Тогава кралят и цялото му войнство се приготвили да обсадят сър Ланселот, който бил във Веселата стража.

Чул за това сър Ланселот и събрал много рицари, защото мнозина го подкрепяли — някои заради самия него, други заради кралицата. Така и двете страни били добре подготвени и снабдени с всичко необходимо за война. Ала войнството на крал Артур било толкоз голямо, че сър Ланселот не дръзнал да го срещне на открито поле и не желаел да се сражава срещу краля. Затуй сър Ланселот се оттеглил зад стените на замъка и се запасил с храна и вода, та се затворил с благородните бойци, които го подкрепяли, в града и замъка.

Дошли тогава крал Артур и сър Гауейн с огромно войнство и обсадили Веселата стража — както града, така и замъка. И там се водили много жестоки схватки, ала сър Ланселот и хората му в замъка дълго отказвали да излязат, та ни той, ни рицарите му, ни кой да е друг излезли от града и замъка цели петнайсет седмици.