Томас Малори
Смъртта на Артур (450)

Глава 19

За голямата скръб на Прекрасната девица от Астолат, когато сър Ланселот си тръгнал, и как умряла от любов към него

— Господарю мой сър Ланселот, виждам, че искате да си идете. Любезни и благородни рицарю, имайте милост към мен и не ме оставяйте да умра от любов към вас.

— Какво желаете да сторя? — запитал сър Ланселот.

— Желая да станете мой съпруг — отвърнала Елейн.

— Благодаря ви, любезна девице — рекъл сър Ланселот, — ала, кълна се, решил съм никога да не мина под венчило.

— Тогава, любезни рицарю — рекла тя, — ще станете ли мой възлюбен?

— Да ме пази Господ от такъв грях — рекъл сър Ланселот, — зле бих се отплатил на баща ви и на брат ви за голямата им добрина.

— Горко ми — рекла тя, — тогава аз ще умра от любов към вас.

— Не говорете тъй — рекъл сър Ланселот. — Трябва да знаете, любезна девице, че много пъти до днес можех да се оженя, ако желаех това, ала никога не съм мислил за женитба. Но щом, любезна девице, ме обичате толкова, колкото твърдите, искам за вашата доброта и за грижите ви и аз да се отплатя с една добрина. Ето какво: когато дарите сърцето си на някой храбър рицар, който ще се венчае за вас, ще дам на вас и на вашите наследници хиляда лири годишно. Това ще ви даря, любезна девице, за вашата добрина и додето съм жив, ще остана ваш верен рицар.

— Не са ми нужни вашите дарове — рекла девицата. — Ако не пожелаете да се венчаете за мен или поне да станете мой възлюбен, трябва да знаете, сър Ланселот, че дните са ми преброени.

— Любезна девице — рекъл сър Ланселот, — простете ми, ала не ще сторя нито едното, нито другото.

Тогава тя извикала пронизително и паднала в несвяст. Сетне прислужниците й я занесли в нейните покои и там тя ридала неутешимо. А сър Ланселот се приготвил за път и преди да тръгне, запитал сър Лавейн какво възнамерява да прави.

— Какво мога да направя — рекъл сър Лавейн, — освен да ви последвам. Това ще сторя, ако не ме отпратите от себе си и не ми забраните да дойда с вас.

Тогава при сър Ланселот дошъл сър Бернард и му рекъл:

— Виждам, че дъщеря ми Елейн ще умре поради любовта си към вас.

— Нищо не мога да сторя — рекъл сър Ланселот, — макар това твърде да ме наскърбява, тъй като и сам сте свидетел, предложих й щедър дар. Твърде жалко е, че тя тъй силно ме люби, ала аз не съм виновен за това. Нека вашият син потвърди, че нито сега, нито по-рано съм търсил благоразположението й с лъжливи слова или обещания. А колкото до мен, аз се отнесох с нея така, както е достойно за един рицар — оставям я чиста и непорочна и на думи, и на дело. И знайте, че дълбоко скърбя за нейната мъка, защото тя е девица твърде красива, целомъдрена, мила и добре възпитана.

— Татко — рекъл сър Лавейн, — уверявам ви, че колкото до моя господар сър Ланселот, тя е чиста и непорочна. Ала и с нея се е случило туй, що сполетя и мен, понеже, откакто за пръв път видях сър Ланселот, не мога да се разделя с него и нищо друго не желая на този свят, освен да го следвам.

Тогава сър Ланселот се простил със сър Бернард, а сетне поел към Уинчестър и скоро стигнал там. И когато крал Артур узнал, че сър Ланселот се е върнал здрав и читав, твърде се възрадвал, а с него и сър Гауейн и всички рицари на Кръглата маса освен сър Агравейн и сър Мордред. А кралица Гуиневир също била люто разгневена на сър Ланселот, не желаела да му проговори и страняла от него, та както и да се мъчил сър Ланселот да размени поне дума с кралицата, все не успявал.

Сега да разкажем за Прекрасната девица от Астолат, която ден и нощ скърбяла неутешимо, та нито спяла, нито ядяла, ни пиела, а все въздишала по сър Ланселот. Така изминали десет дни и тя толкова отпаднала, че почувствала как вече напуска този свят, та се изповядала и приела светото причастие, ала все тъй въздишала по сър Ланселот. Тогава нейният духовен баща и изповедник й казал да отхвърли от себе си тези мисли. А тя отговорила:

— Защо да отхвърля тези мисли? Нима не съм жена от плът и кръв? Додето има живот в тялото ми, ще въздишам, защото вярвам, че не е грях да обичаш мъж от плът и кръв. И нека Бог ми е свидетел, никого не съм любила и не ще любя на този свят освен сър Ланселот от Езерото, ала и пред него, и пред всеки друг съм чиста и непорочна девица. И тъй като Бог е отредил да умра от любов към такъв благороден рицар, моля Всевишния небесен Отец да се смили над душата ми и да приеме безкрайните мъки, що изстрадах заради любовта си, като изкупление за моите грехове. Преблаги Иисусе Христе — рекла девицата, — бъди ми свидетел, че не съм нарушила твоята воля и твоите заповеди в нищо, ала извънмерно обичах благородния рицар сър Ланселот. Милостиви Боже, не можех да устоя на тази гореща любов и затова умирам.

Сетне тя повикала баща си сър Бернард и брат си сър Тир и със сълзи на очи помолила баща си да позволи на брат й да запише нейните последни думи според волята й. И сър Бернард начаса дал съгласието си.

И след като всичко било записано дума по дума, както пожелала, девицата помолила баща си да не я оставят сама до часа на смъртта и рекла:

— И още додето тялото ми е топло, сложете този свитък в дясната ми ръка, а сетне сключете пръстите ми около свитъка и ги вържете така, докато изстина. И нека ме положат на богато ложе с най-скъпите ми одежди, и нека ложето с тялото ми, облечено в най-скъпите одежди, бъде положено в колесница и отнесено до река Темза. И там ме сложете в хубава ладия и нека при мен остане само един човек, комуто имате доверие, за да ме съпроводи в този път. И нека ладията бъде покрита цялата с черна коприна. Умолявам ви, татко, нека бъде сторено това.

И баща й се заклел, че всичко ще бъде направено както тя пожелала. Сетне горко плакали баща й и брат й, тъй като веднага след туй тя издъхнала. И подир смъртта й ложето с нейното тяло било занесено при реката Темза и оттам с ладия поело по течението, съпроводено от един-единствен човек. И той насочил ладията към Уестминстър и дълго гребал нагоре-надолу, преди някой да ги забележи.