Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Le Morte d’Arthur, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 5гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD(2011 г.)

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том I

 

Английска

Първо издание

Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат април 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Формат 84X108/32

Печатни коли 30,50.

Издателски коли 25,62.

УИК. 27,56

 

Цена 3,81 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

 

 

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том II

 

Английска

Първо издание

 

Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректор: Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат март 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Печатни коли 33.

Издателски коли 27,72.

Формат 84×108/32.

УИК 29,76.

 

Цена 4,05 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

История

  1. —Добавяне

Глава 17

Как сър Ланселот сложил доспехите си, за да види може ли да носи оръжие, и как раните му се отворили отново

Тогава сър Борс казал на сър Ланселот, че край Уинчестър се устройва голям турнир с много рицари между крал Артур и краля на Северен Уелс на празника Всех святих.

— Наистина ли? — рекъл сър Ланселот. — Щом е тъй, останете при мен още малко, додето раните ми зараснат съвсем, защото вече се чувствам здрав и силен.

— Слава тебе, Господи — рекъл сър Борс.

И те прекарали там заедно още около месец и през цялото туй време девицата Елейн денем и нощем се грижела за сър Ланселот с кротост и смирение, каквито нито мъж е виждал от съпругата си, нито баща от дъщеря си. И това твърде се правело на сър Борс.

Най-подир един ден сър Ланселот, сър Борс и сър Лавейн решили да пратят отшелника за лековити билки в гората, а сър Ланселот заръчал на хубавата Елейн да събере билки, та да му направи отвара от тях. И в туй време сър Ланселот накарал сър Лавейн да му сложи доспехите и да го въоръжи с всичко останало, защото искал да опита ще може ли да носи броня и копие въпреки раните си.

И като възседнал той коня, опънал му здраво юздите, ала конят бил твърде буен и пълен със сили, понеже цял месец стоял вързан. После сър Ланселот затъкнал копие и пришпорил коня, а той препуснал като луд. Тогава ездачът, най-изкусният на света, силно дръпнал юздите да го възпре и се напънал да удържи копието. И тъй могъщо и твърдо се напрегнал сър Ланселот в това усилие да овладее коня, че старата му рака се отворила и надълбоко, и нашироко и кръвта рукнала като река, та той премалял и едва се удържал на седлото. И тогава сър Ланселот викнал:

— Ах, сър Борс и сър Лавейн, помогнете ми или ще загина.

И с тези думи рухнал на земята. А сър Борс и сър Лавейн се втурнали към него с горестни викове. Ала случило се, че девицата Елейн чула вайканията им и отишла при тях. И като видяла сър Ланселот да лежи на земята в доспехи, заплакала и заридала, сякаш щяла да обезумее, а сетне го целунала и се помъчила да го свести. После укорила брат си и сър Борс и ги нарекла коварни подлеци, задето му позволили да стане от постелята, и викала още, че тях смята отговорни за смъртта му.

Дошъл тогава благочестивият отшелник сър Бодуин Бретонски и като видял каква участ е сполетяла сър Ланселот, не изрекъл много думи, ала бил твърде разгневен. После казал:

— Помогнете ми да го занесем вътре.

И те го вдигнали и го занесли в дома на отшелника, свалили доспехите му и го положили в постелята. Ала кръвта все тъй течала обилно от раната и той не помръдвал ни ръка, ни крак. Тогава отшелникът пъхнал нещо в носа му и налял малко вода в устата му и не след дълго сър Ланселот дошъл на себе си. Сетне отшелникът спрял кръвта и когато видял, че сър Ланселот вече има сили да говори, попитал го защо излага живота си на такава опасност.

— Сър — рекъл сър Ланселот, — защото мислех, че съм вече здрав и защото сър Борс ми каза, че на празника Всех святих се устройва голям турнир между крал Артур и краля на Северен Уелс, и аз реших да опитам ще мога ли да ида, или не.

— Ах, сър Ланселот — рекъл отшелникът, — вашата смелост и мъжество няма да ви оставят до последния ви ден, ала сега чуйте съвета ми: нека сър Борс да си иде оттук и да се сражава на този турнир според силите си. И с божията милост, когато свърши турнирът, и вие, сър Борс, се върнете тук, сър Ланселот ще бъде отново здрав както преди, ако следва моите съвети.