Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
-
- Оригинално заглавие
- Le Morte d’Arthur, 1470 (Обществено достояние)
- Превод отанглийски
- Мария Ранкова, 1989 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,8 (× 5гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD(2011 г.)
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том I
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат април 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Формат 84X108/32
Печатни коли 30,50.
Издателски коли 25,62.
УИК. 27,56
Цена 3,81 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том II
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректор: Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат март 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Печатни коли 33.
Издателски коли 27,72.
Формат 84×108/32.
УИК 29,76.
Цена 4,05 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
История
- —Добавяне
Глава 14
Как сър Гауейн нощувал пра владетеля на Астолат и как узнал, че сър Ланселот бил онзи, що носел червения ръкав
И тя му разказала всичко, което вие вече знаете — как баща й проводил нейния брат с рицаря, за да му служи, и как му дал щита на другия й брат, сър Тир, и най-подир рекла:
— А собствения си щит той остави на мен.
— И по каква причина постъпи тъй? — запитал сър Гауейн.
— Причината е тази — рекла девицата, — че мнозина благородни рицари твърде добре познавали неговия щит.
— Ах, любезна девице — рекъл сър Гауейн, — моля ви, позволете ми да видя този щит.
— Сър — рекла тя, — той стои в покоите ми, покрит с плат, и ако дойдете с мен, ще ви го покажа.
— Не, не — рекъл сър Бернард на дъщеря си, — наредете да го донесат тук.
И като донесли щита и свалили покривалото, сър Гауейн начаса познал, че това е щитът и гербът на сър Ланселот.
— О, милостиви Иисусе Христе — рекъл той, — сега мъката ми е още по-голяма, отколкото преди.
— Защо? — запитала Елейн.
— Имам много причини за това — отвърнал сър Гауейн. — Ала кажете ми, нима рицарят, комуто принадлежи този щит, е вашият любим?
— Да, наистина — рекла тя. — Аз го любя и дано даде Бог и той да ме залюби.
— Кълна се в Бога — рекъл сър Гауейн, — ако любите него, любезна девице, вие любите най-достойния рицар на света и най-прославения мъж.
— И аз мисля тъй — рекла девицата, — защото никой рицар, преди да видя него, не ми е вдъхвал такава любов.
— Дано даде Бог да намерите щастие в любовта си — рекъл сър Гауейн, — ала това е твърде съмнително. И все пак ще ви кажа, че сте заслужили голяма милост, защото вече двайсет и четири години познавам този благороден рицар, ала уверявам ви, до днес нито аз, нито кой да е друг рицар не го е видял, нито пък е чул да носи на някой турнир или двубой знака на дама или благородна девица. Затуй, любезна девице, знайте, че твърде сте му задължена и трябва да му благодарите. Ала боя се, че вие никога вече не ще го видите на този свят и за него трябва да жалим повече, отколкото за всеки друг рицар на земята.
— Уви — рекла тя, — какво се е случило? Нима е убит?
— Не съм казал това — рекъл сър Гауейн, — ала трябва да знаете, че е тежко ранен и по всичко изглежда, както смятат хората, по-вероятно е да умре, нежели да оживее. И ще ви кажа още, че той е благородният рицар сър Ланселот, познах по този щит.
— Уви! — рекла Прекрасната девица от Астолат. — Как е възможно туй и къде е ранен?
— Истина ви казвам — рекъл сър Гауейн, — рани го този, що го обича най-много от всички. И ако рицарят, който го рани, узнае, че е ранил сър Ланселот, това ще бъде най-тежката скръб за него.
— Любезни татко — рекла тогава Елейн, — моля ви, позволете ми да ида да го търся, защото инак ще обезумея от тревога. И знайте, че не ще се успокоя, додето не намеря него и брат си сър Лавейн.
— Постъпи според волята си — рекъл баща й, — тъй като и аз скърбя за бедата, сполетяла онзи благороден рицар.
И девицата начаса се приготвила за път и се простила със сър Гауейн, дълбоко натъжена.
А на другата сутрин сър Гауейн отишъл при крал Артур и му разказал как е намерил щита на сър Ланселот, поверен на Прекрасната девица от Астолат.
— Всичко туй го знаех отдавна — рекъл крал Артур — и затова не ви позволих да се сражавате на големия турнир, тъй като забелязах сър Ланселот една вечер, когато потърси подслон в града Астолат. Ала повече ме учудва, че той носеше знак на девица, а никога до днес не бях ни чувал, ни виждал да носи герба на коя да е дама на света.
— Кълна се — рекъл сър Гауейн, — че Прекрасната девица от Астолат извънмерно го люби. Не знам до какво ще доведе това, ала тя се отправи на път да го търси.
И тъй, кралят и всички негови рицари се завърнали в Лондон и там Гауейн разкрил пред целия двор, че победителят в турнира бил сър Ланселот.