Томас Малори
Смъртта на Артур (430)

Глава 22

Как ги хранил Светия граал, додето били в тъмницата, и как Галахад станал крал

И когато се озовали там, Господ-Бог им пратил Светия граал и той ги хранил със своята благодат, додето били в тъмницата.

И случило се, че като изминала една година, крал Есторанс легнал болен и почувствал, че ще умре. Тогава изпратил да доведат тримата рицари и ги помолил да му простят това, що им е сторил. И в добрината си те му простили. И не след дълго той умрял.

Като научили за смъртта на краля, всички в града се слисали и не знаели кому да дадат короната. И както се съветвали, чул се глас, който им казал да въздигнат най-младия от тримата рицари за свой крал и рекъл:

— Защото той достойно ще закриля вас и всичко ваше.

И тъй, със съгласието на целия град провъзгласили Галахад за крал, инак щели да го убият. И когато станал владетел на тамошните земи, заръчал да направят над сребърната маса ковчег от злато и скъпоценни камъни, който закривал свещения съсъд. И всяка сутрин призори тримата другари коленичили пред него и се молели.

И щом изминала годината, в същия ден, когато Галахад сложил златната корона, той станал рано и с другарите си отишъл в храма божи. И там пред свещения съсъд тримата видели коленичил един мъж в свети одежди на епископ, заобиколен от сонм ангели, сякаш бил самият Иисус Христос. И мъжът станал и отслужил литургия на Дева Мария. И когато стигнал до освещаването на даровете, извикал Галахад и му рекъл:

— Ела, служителю Христов, и ще видиш туй, що отдавна копнееш да видиш.

И Галахад силно се разтреперил, когато на тленната му плът се открили Божиите тайнства. Сетне вдигнал ръце към небето и рекъл:

— Господи, благодаря ти, защото сега виждам туй, което отдавна копнея да видя. Затова, преблаги Боже, не желая да живея повече на тази земя, ако ти е угодно, Боже.

Тогава светият старец взел в ръка Тялото Господне и го подал на Галахад, а той го приел с радост и смирение.

— Кажи ми, знаеш ли кой съм? — запитал светият старец.

— Не знам — отвърнал Галахад.

— Аз съм Йосиф Ариматейски и Бог ме изпрати при теб, за да ти бъда другар. И знаеш ли защо изпрати мен, а не някой друг? Защото ти приличаш на мен по две неща — по туй, че си видял тайнствата на Светия граал, и по туй, че цял живот си бил целомъдрен, както бях и оставам до днес аз.

И след като той изрекъл тези думи, Галахад отишъл при Персивал, целунал го и го благословил, сетне отишъл при Борс, целунал и него и го благословил. И тогава рекъл:

— Любезни лордове, предайте от мен привет на моя господар и баща сър Ланселот, като го видите, и му кажете да помни колко преходен е земният живот.

И с тези думи коленичил пред Светия граал и се помолил и тозчас душата му литнала към Иисуса Христа и сонм ангели я понесли към небето, а двамата му другари видели всичко с очите си. И съгледали те също как от небето се явява ръка, ала тялото не се виждало. И ръката взела свещения съсъд и копието и ги отнесла на небето. Оттогава насетне никой на земята не може да каже, че е видял Светия граал.