Томас Малори
Смъртта на Артур (426)

Глава 18

Как Галахад отишъл при крал Мордрен и за други случки и приключения

По-нататък историята разказва, че Галахад дълго странствал напразно и най-подир стигнал до манастира, дето бил крал Мордрен, и като чул за него, решил да пренощува там и да го види. И на сутринта, щом изслушал литургията, Галахад отишъл при крал Мордрен, който отдавна бил сляп. Ала щом влязъл Галахад, зрението му се възвърнало. И тогава той се изправил и рекъл:

— Галахад, служителю на Иисуса Христа, отдавна те чакам да дойдеш. Дай да те прегърна, да отпусна глава на гърдите ти и да намеря утеха в твоите обятия, тъй като си най-чист и непорочен от всички рицари. Ти си лилията, що е образ и знак на целомъдрието, и розата, що е цвят на върховната добродетел и на огъня, защото огънят на Светия Дух се е вселил в теб, та моята плът, отдавна мъртва от старост, сега се подмлади.

И като чул тези думи, Галахад го прегърнал. А Мордрен рекъл:

— Милостиви Боже Иисусе Христе, изпълни се желанието ми. Затуй, моля те, ела сега при мен и нека бъде волята ти.

И Господ-Бог чул неговата молитва и душата му напуснала тялото.

Тогава Галахад предал Мордрен на земята, както подобава на крал, а сетне си тръгнал оттам. И ето че стигнал в една гибелна гора, дето се намирал онзи извор, чиито води кипели и изпускали мехури, както разказва историята. И щом Галахад потопил ръка в него, водата престанала да кипи и се охладила. А кипенето на водата било знак на разврата, който се ширел навсякъде по онова време, ала огънят й не могъл да устои на неговата непорочност. И хората в тамошните земи сметнали това за чудо, та оттогава насетне наричали това място Извора на Галахад.

Сетне по волята божия Галахад стигнал в страната Гор и там, в манастира, дето бил по-рано Ланселот, намерил гробницата на крал Багдемагус. А този манастир бил основан от сина на Йосиф Ариматейски и Галахад намерил също неговия гроб и гроба на Симеон, които Ланселот не бил достоен да види. После надникнал в криптата под параклиса и там съгледал гробница, която горяла в чудни пламъци. И попитал той братята какъв е този огън.

— Сър — рекли те, — това е чудно приключение, в което може да заслужи чест само онзи, що надминава по великодушие и добродетели всички рицари на Кръглата маса.

— Моля ви — рекъл Галахад, — заведете ме там.

— На драго сърце — рекли братята.

И тъй, завели го те в подземието. Тогава той слязъл по стъпалата и се приближил до гробницата. И тозчас пламъците и огънят, който дълго бил горял, угаснали. Тогава се чул глас, който рекъл:

— Велика благодарност дължиш на Господа наш, защото в честит час те е осенил с благодатта да избавяш душите от земни страдания и да им даряваш райско блаженство. Знай, че аз съм твой родственик и се мъча сред този огън вече триста петдесет и четири години, за да се очистя от греха, що сторих пред Йосиф Ариматейски.

Тогава Галахад взел тялото на ръце и го занесъл в параклиса. И тази нощ Галахад прекарал в манастира, а на сутринта отслужил заупокойна молитва и погребали тялото пред главния олтар.