Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
-
- Оригинално заглавие
- Le Morte d’Arthur, 1470 (Обществено достояние)
- Превод отанглийски
- Мария Ранкова, 1989 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,8 (× 5гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD(2011 г.)
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том I
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат април 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Формат 84X108/32
Печатни коли 30,50.
Издателски коли 25,62.
УИК. 27,56
Цена 3,81 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том II
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректор: Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат март 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Печатни коли 33.
Издателски коли 27,72.
Формат 84×108/32.
УИК 29,76.
Цена 4,05 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
История
- —Добавяне
Глава 8
Как Галахад и другарите му стигнали при един замък, как били нападнати и как убили противниците си, а също и за други неща
И случило се, че както си приказвали тъй, приближил до тях един оръженосец и ги попитал кои са. И те му казали, че са от двора на крал Артур.
— Наистина ли? — рекъл той. — Кълна се в главата си, в лош час сте дошли.
И е тези думи се върнал в замъка на скалите.
Не се минало много време и ето че чули да изсвирва рог. Сетне дошла при тях една дама и ги запитала отде са и те й казали.
— Любезни лордове — рекла тя, — в името божие, вървете си оттук, ако можете, защото ви чака смърт.
— Не — отвърнали те, — няма да си идем, тъй като се уповаваме на онзи, комуто сме се посветили и служим.
И както стояли тъй и разговаряли, дошли мнозина добре въоръжени рицари и им заповядали да се предадат или да се приготвят да умрат.
— Преди да се предадем — рекли те, — ще трябва доста да се потрудите.
Тогава онези препуснали към тях с конете си, ала сър Персивал повалил първия наземи и взел коня му и го възседнал. Същото сторил и Галахад, подир него и Борс сразил един рицар, тъй като нямали коне, конете ги били оставили на сушата, когато поели с кораба към други земи.
И като се сдобили с коне, те се хвърлили срещу рицарите от замъка и онези побягнали към здравата крепост. А тримата рицари се спуснали подире им през портите, слезли от конете, посекли ги с мечовете си и влезли в голямата зала на замъка. Ала като видели колко много хора са избили, разкаяли се, че са изпаднали в такъв тежък грях.
— Истина ви казвам — рекъл Борс, — мисля, че ако Бог е искал да ги запази, нямаше да ни даде сили да ги избием всичките. Ала те сигурно толкова са съгрешили спрямо Господа, че той не е пожелал да властват повече тук.
— Не говорете така — рекъл Галахад, — защото, ако са съгрешили спрямо Бога, негово е правото да отмъсти чрез великата си мощ, а не наше.
Тогаз излязъл от едни покои свят старец, който бил свещеник и носел бокал със свето причастие. И като видял мъртвите в залата, спрял се изумен. А Галахад свалил шлема си и коленичил пред него и същото сторили двамата му другари.
— Сър — рекли те, — не бойте се от нас, защото ние сме рицари от двора на крал Артур.
Тогава светият старец ги запитал как тъй ненадейно били избити тези хора и те му открили всичко.
— Истина ви казвам — рекъл светият старец, дори да живеете, додето свят светува, пак нямаше да извършите второ такова богоугодно дело като туй.
— Сър — рекъл Галахад, — горко се разкайвам за стореното, защото те бяха хора християни.
— Не, не се разкайвайте — отвърнал той, — тъй като те не бяха християни. Слушайте и ще ви разкажа всичко, каквото знам за този замък. Преди по-малко от година господар тук бе граф Хернокс и той имаше трима синове, все смели рицари, и една дъщеря, най-прекрасната благородна девица на света. Ала тези трима рицари страстно се влюбили в сестра си и изгаряли от любов към нея, та един ден я обладали плътски пряко волята й. И понеже тя възроптала пред баща си, те я убили, а баща си пленили, нанесли му тежки рани и го хвърлили в тъмница, ала един неин братовчед го избавил. Сетне тримата извършили още безчет неправди: избивали монаси и свещеници и разрушавали храмовете божии, та да не се отслужва светата литургия и да не се слуша словото Господне. И ето че тъкмо днес Хернокс изпратил да ме повикат, за да го изповядам и да опростя греховете му. И никой свят мъж не е бил тъй обругаван, както ме обругаха мен тримата братя, ала графът ме помоли да изтърпя позора и ми каза, че те нямало още дълго да живеят, тъй като трима божи служители ще ги погубят. И ето че думите му се сбъднаха, та от туй трябва да разберете, че Бог не е разгневен от делата ви.
— Право казвате — рекъл Галахад, — ако Бог не бе пожелал това, едва ли щяхме за толкова кратко време да погубим толкоз мъже.
И те освободили граф Хернокс от тъмницата и го въвели насред залата. И тогава го осенило божието откровение и той начаса познал Галахад, макар никога да не го бил виждал.