Томас Малори
Смъртта на Артур (413)

Глава 5

Как крал Пелес бил ранен в двете бедра, тъй като изтеглил меча, и други чудни истории

— Сър — продължила тя, — имало някога крал на име Пелес Хромия крал. И докато можел да язди, извършил много дела в полза на християнството и на светата църква. И случило се, че веднъж отишъл на лов в една гора, която се простирала чак до морето, ала накрая изгубил хрътките си и всичките си рицари освен един. И двамата с този рицар скитали, додето стигнали в Ирландия и там намерили този кораб.

И като видял надписа и разбрал смисъла му, Пелес стъпил на кораба, защото водел праведен живот, ала рицарят му не посмял да го последва. И Пелес намерил този меч и го изтеглил от ножницата дотам, додето виждате. Ала тозчас се явило копие и пронизало двете му бедра, та оттогава насетне той не може да оздравее и не ще намери изцеление, додето не стигнем при него. Ето как получил раната си вашият праотец, крал Пелес, заради своята дързост.

— Такава е била волята божия, девице — рекъл Галахад.

Сетне те се приближили до леглото, за да го разгледат, и видели, че над него висят два меча. Имало там още и вретена — едното бяло като сняг, второто червено като кръв, а третото зелено като изумруд. Това били цветовете на вретената и те били такива по природа, а не само обагрени отгоре.

— Тези вретена — рекла девицата — са оставени от времето, когато грешницата Ева е отишла да откъсне забранения плод, заради който тя и Адам сетне били прокудени от рая. Ева взела клончето, на което висяла ябълката. Като видяла колко хубаво и зелено е това клонче, тя си спомнила какво е загубила и намислила да го запази колкото може по-дълго и тъй като нямала ковчеже, дето да го сложи, боднала го в пръстта. И по божията воля не след дълго клончето израснало и станало голямо дърво, цялото бяло като сняг — и стъблото, и клоните, и листата. Това било знамение, че е посадено от девица. Сетне Господ се явил на Адам и му заповядал да познае жена си плътски, както повелява природата. И легнал Адам с жена си под същото това бяло дърво и то станало зелено като трева, а всички стари издънки изсъхнали. И когато двамата познали греха, бил заченат Авел.

И тъй, дървото дълго време останало зелено. Ала случило се след много лета, че под същото дърво Каин убил Авел и тогава се извършило велико чудо: щом Авел паднал мъртъв под зеленото дърво, то изгубило зеления си цвят и се обагрило в червено, а това било знак за пролятата кръв. И всички негови издънки изсъхнали, а самото дърво израсло и укрепнало чудно красиво и станало най-прекрасното и възхитително дърво, което човек някога е виждал. Ала издънките, що били израснали, преди Авел да бъде убит под него, изсъхнали.

И това дърво живяло твърде дълго и доживяло до времето, когато Соломон, цар Давидовият син, наследил земите на баща си. Този Соломон бил мъдър и познавал свойствата на всички камъни и дървета, а също и пътя на звездите и много други най-различни неща. Ала имал този Соломон твърде зла жена и затова мислел, че няма добри жени по света, и изказвал презрението си към тях в своите книги. Веднъж един глас му рекъл: „Соломоне, ако жената носи мъки на мъжа, не се отчайвай и не мисли, че вечно ще бъде така. Защото ще се яви жена, която ще донесе стократно повече радости на хората, отколкото мъки е причинила. И тази жена ще бъде от твоето потекло.“ Като чул тези думи, Соломон разбрал, че до този ден е бил глупец, и прочел старите писания и в тях намерил потвърждение на реченото. Така Светият Дух му разкрил идването на светата Дева Мария. Тогава той запитал гласа дали това ще стане, додето царува неговият род. „Не — отвърнал гласът, — ала ще се яви един мъж непорочен, последна издънка от рода ти, и той не ще отстъпва по рицарска слава на твоя зет Иисус Навин^[1].“