Томас Малори
Смъртта на Артур (397)

Глава 6

Как сър Борс срещнал един отшелник и как се изповядал и какво изкупление му било наложено

Когато сър Борс тръгнал от Камелот, срещнал един монах, яхнал магаре, и го поздравил. И светият старец тозчас познал, че той е от странстващите рицари, поели да търсят Светия граал.

— Кой сте вие? — запитал светият старец.

— Сър — отвърнал другият, — аз съм рицар и търся съвет как да намеря Светия граал, понеже, който успее да извърши този подвиг, ще спечели голяма слава тук на земята.

— Вярно е — рекъл светият старец, — това е истина, защото той ще бъде най-славният рицар на света и пръв сред другарите си. Ала трябва да знаете, че никой не ще заслужи тази чест без душевно съвършенство и покаяние.

И те продължили пътя си заедно, додето стигнали до една отшелническа обител, и там светият старец предложил на Борс да нощува при него. И той слязъл от коня, свалил доспехите си и помолил да бъде изповядан. Тогава двамата отишли в параклиса и той изповядал всичките си грехове. Сетне яли хляб и пили вода заедно.

— Чуйте ме — рекъл светият старец, — ще ви помоля да не слагате в уста нищо друго, докато не седнете на масата, дето ще бъде Светия граал.

— Сър — рекъл Борс, — съгласен съм, ала отде знаете, че ще седна там?

— Тъй е — рекъл светият старец, — знам това добре, ала малцина от другарите ви ще бъдат с вас.

— На драго сърце ще приема всяко изпитание, що Бог ми изпраща — рекъл сър Борс.

— Освен това — рекъл светият старец — в знак на покаяние вместо риза ще носите ей тази дреха. Затова, моля ви, свалете одеждите си, а също и ризата.

И той ги свалил, а сетне сложил алена одежда, която трябвало да носи вместо риза, додето заслужи в странстванията си Светия граал. И светият старец разбрал, че Борс е водил чист и праведен живот, и за своя почуда узнал, че той само един-единствен път се е отдал на плътска страст и тогава от него била зачената Бялата Елена. Сетне Борс сложил доспехите си, простил се със стареца и тръгнал.

И недалеч от това място видял старо дърво, а на него огромна птица. И дървото било съвсем сухо, без листа, а птицата седяла на върха и до нея имало млади птичета, умрели от глад. И птицата се кълвяла с големия си, остър клюн. И кръвта на огромната птица текла, додето тя издъхнала сред малките си, а малките се съживили от кръвта на голямата птица. И като видял всичко това, Борс се досетил, че му е открито чудно знамение. Та щом разбрал, че голямата птица не ще оживее, яхнал коня си и продължил по пътя си. И случило се привечер да стигне до една висока и здрава кула и там спрял да нощува.