Томас Малори
Смъртта на Артур (372)

Глава 17

Как сър Галахад срещнал сър Ланселот и сър Персивал, повалил ги и продължил по пътя си

И тъй, след като сър Галахад напуснал Замъка на девиците, той яздил дълго и най-подир стигнал в една пуста гора и там срещнал сър Ланселот и сър Персивал, ала те не го познали, тъй като носел други доспехи. И тозчас баща му, сър Ланселот, насочил напред копие и го строшил о сър Галахад, а сър Галахад му отвърнал с такъв удар, че го повалил с все коня. Сетне изтеглил меч, обърнал се към сър Персивал и го ударил с такава сила по шлема, че разсякъл стоманата и ако мечът не се бил изметнал настрана, сър Персивал щял да падне убит. Ала и тъй от удара рухнал от седлото наземи.

Всичко туй се случило близо до една отшелническа обител. И като видяла отшелницата да минава сър Галахад, рекла му:

— Бог да те пази, най-славни рицарю. Сигурна съм — викнала тя високо, та да я чуят сър Ланселот и сър Персивал, — че ако онези двама рицари те познаваха тъй добре, както те познавам аз, нямаше да се сражават с теб.

Като чул думите й, сър Галахад се уплашил, че рицарите може да го познаят, и тозчас пришпорил коня и препуснал далеч от тях. Тогава двамата разбрали, че това е сър Галахад, скочили на конете си и препуснали подире му, ала скоро го изгубили от погледа си. После твърде наскърбени се върнали назад.

— Хайде да идем при онази отшелница — рекъл сър Персивал — и да разпитаме дали знае нещо за него.

— Вървете където желаете — рекъл сър Ланселот.

И като отишъл сър Персивал при отшелницата, тя му казала, че познала и него, и сър Ланселот.

В туй време сър Ланселот поел с коня си през една дива гора и дълго яздил без път и пътека. Най-подир случаят го извел до каменен кръст, дето пътят се разделял на две и се губел в една пустош. И до кръста имало мраморен камък, ала вече било толкоз тъмно, че сър Ланселот не могъл да разбере какъв е.

Тогава сър Ланселот се огледал и видял наблизо стар параклис, та си рекъл, че там сигурно ще намери хора. И тозчас сър Ланселот завързал коня си за едно дърво, а после свалил щита си и го закачил на здрав клон. Сетне приближил до вратата на параклиса и открил, че е прогнил и порутен. И съзрял той вътре красив олтар, покрит с лъскав копринен покров, а пред него имало блестящ светилник с шест големи свещи и светилникът бил от сребро. И като видял светлината им, сър Ланселот горещо пожелал да влезе в параклиса, ала не намерил отде да влезе и дълбоко се наскърбил и опечалил. Тогава се върнал при коня си, свалил седлото и сбруята му и го пуснал да пасе. Сетне си махнал шлема, отпасал меча и легнал да спи върху щита си тъкмо под кръста.