Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
-
- Оригинално заглавие
- Le Morte d’Arthur, 1470 (Обществено достояние)
- Превод отанглийски
- Мария Ранкова, 1989 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,8 (× 5гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD(2011 г.)
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том I
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат април 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Формат 84X108/32
Печатни коли 30,50.
Издателски коли 25,62.
УИК. 27,56
Цена 3,81 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том II
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректор: Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат март 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Печатни коли 33.
Издателски коли 27,72.
Формат 84×108/32.
УИК 29,76.
Цена 4,05 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
История
- —Добавяне
Глава 17
Как сър Галахад срещнал сър Ланселот и сър Персивал, повалил ги и продължил по пътя си
И тъй, след като сър Галахад напуснал Замъка на девиците, той яздил дълго и най-подир стигнал в една пуста гора и там срещнал сър Ланселот и сър Персивал, ала те не го познали, тъй като носел други доспехи. И тозчас баща му, сър Ланселот, насочил напред копие и го строшил о сър Галахад, а сър Галахад му отвърнал с такъв удар, че го повалил с все коня. Сетне изтеглил меч, обърнал се към сър Персивал и го ударил с такава сила по шлема, че разсякъл стоманата и ако мечът не се бил изметнал настрана, сър Персивал щял да падне убит. Ала и тъй от удара рухнал от седлото наземи.
Всичко туй се случило близо до една отшелническа обител. И като видяла отшелницата да минава сър Галахад, рекла му:
— Бог да те пази, най-славни рицарю. Сигурна съм — викнала тя високо, та да я чуят сър Ланселот и сър Персивал, — че ако онези двама рицари те познаваха тъй добре, както те познавам аз, нямаше да се сражават с теб.
Като чул думите й, сър Галахад се уплашил, че рицарите може да го познаят, и тозчас пришпорил коня и препуснал далеч от тях. Тогава двамата разбрали, че това е сър Галахад, скочили на конете си и препуснали подире му, ала скоро го изгубили от погледа си. После твърде наскърбени се върнали назад.
— Хайде да идем при онази отшелница — рекъл сър Персивал — и да разпитаме дали знае нещо за него.
— Вървете където желаете — рекъл сър Ланселот.
И като отишъл сър Персивал при отшелницата, тя му казала, че познала и него, и сър Ланселот.
В туй време сър Ланселот поел с коня си през една дива гора и дълго яздил без път и пътека. Най-подир случаят го извел до каменен кръст, дето пътят се разделял на две и се губел в една пустош. И до кръста имало мраморен камък, ала вече било толкоз тъмно, че сър Ланселот не могъл да разбере какъв е.
Тогава сър Ланселот се огледал и видял наблизо стар параклис, та си рекъл, че там сигурно ще намери хора. И тозчас сър Ланселот завързал коня си за едно дърво, а после свалил щита си и го закачил на здрав клон. Сетне приближил до вратата на параклиса и открил, че е прогнил и порутен. И съзрял той вътре красив олтар, покрит с лъскав копринен покров, а пред него имало блестящ светилник с шест големи свещи и светилникът бил от сребро. И като видял светлината им, сър Ланселот горещо пожелал да влезе в параклиса, ала не намерил отде да влезе и дълбоко се наскърбил и опечалил. Тогава се върнал при коня си, свалил седлото и сбруята му и го пуснал да пасе. Сетне си махнал шлема, отпасал меча и легнал да спи върху щита си тъкмо под кръста.