Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
-
- Оригинално заглавие
- Le Morte d’Arthur, 1470 (Обществено достояние)
- Превод отанглийски
- Мария Ранкова, 1989 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,8 (× 5гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD(2011 г.)
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том I
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат април 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Формат 84X108/32
Печатни коли 30,50.
Издателски коли 25,62.
УИК. 27,56
Цена 3,81 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том II
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректор: Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат март 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Печатни коли 33.
Издателски коли 27,72.
Формат 84×108/32.
УИК 29,76.
Цена 4,05 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
История
- —Добавяне
Глава 8
Как Мерлин предрекъл, че на това място ще се сражават двамата най-добри рицари на света, а именно сър Ланселот и сър Тристан
Додето ставало всичко това, дошъл Мерлин при крал Марк и като видял какво прави, рекъл му:
— Тук на това място ще стане най-големият двубой, какъвто втори не е имало и няма да има, и ще бъде той между двама рицари и най-верни в любовта мъже, ала нито единият, нито другият не ще загине[1].
И написал Мерлин със златни букви върху плочата имената на тези, които щели да се сражават там, и имената им били Ланселот от Езерото и Тристан.
— Чуден човек си ти — рекъл крал Марк на Мерлин — и говориш чудни неща. Ала си простоват и едва ли е възможно да знаеш нещо за подобни дела. Как ти е името?
— Не е дошло още времето да ви кажа — отвърнал Мерлин, — ала когато намерят сър Тристан при съпругата на господаря му, тогава ще чуете и ще узнаете името ми и ще научите вест, която никак няма да ви се понрави.
Тогава Мерлин рекъл на Балин:
— Голяма неволя струпа на главата си, дето не спаси тази дама, която се е убила и която си могъл да спасиш, стига да беше поискал.
— Кълна се в живота си — отвърнал Балин, — не можех да я спася, защото тя се уби съвсем ненадейно.
— Жалко — рекъл Мерлин, — защото поради смъртта на тази дама ти ще нанесеш най-печалния удар, нанасян някога от човек, ако не смятаме удара, нанесен на Господа нашего Иисуса Христа, тъй като с него ще поразиш най-верния рицар и най-достойния мъж на света. И заради този удар три кралства ще изпаднат за цели дванайсет години в бедност, нещастия и злочестини, а рицарят дълги години не ще оздравее от раните си.
След това Мерлин се сбогувал с Балин, а той му рекъл:
— Ако бях сигурен, че е вярно туй, що казваш — че ще извърша такива пагубни дела, — бих се убил, за да докажа, че лъжеш.
В този миг Мерлин изведнъж изчезнал. А Балин и брат му понечили да си тръгнат и да се сбогуват с крал Марк.
— По-напред ми кажете името си — рекъл крал Марк.
— Сър — отвърнал Балан, — виждате, че той носи два меча, затова можете да го наричате Рицаря с двата меча.
И тогава крал Марк тръгнал към Камелот при крал Артур, а Балин и брат му се отправили към крал Риенс. И както яздели, срещнали Мерлин, ала не го познали, защото бил предрешен.
— Къде отивате? — запитал Мерлин.
— Не виждаме защо да ти кажем — рекли двамата рицари.
А Балин попитал:
— А на теб как ти е името?
— Не е дошло още времето да ти кажа — отвърнал Мерлин.
— Не вярваме да си честен човек, щом не щеш да си кажеш името — рекли двамата рицари.
— Колкото за това — рекъл Мерлин, — не ме е грижа. Пък и аз сам мога да ви кажа къде отивате — отивате при крал Риенс. Ала няма да успеете, ако не чуете съвета ми.
— Аха — рекъл Балин, — ти си Мерлин. Ще послушаме съвета ти.
— Вървете с мен — рекъл Мерлин — и ще спечелите голяма слава, ала гледайте да се държите както подобава на смели рицари, защото няма да е никак леко.
— Колкото за това — рекъл Балан, — не бой се. Ще сторим всичко, което можем.