Томас Малори
Смъртта на Артур (338)

Глава 11

Как бил убит един слуга на сър Агловал и как сър Агловал и сър Персивал си отмъстили за това

И щом се съвзела, тя изпратила един оръженосец подире им да им занесе злато и сребро, та да не им липсва нищо. И когато оръженосецът ги настигнал, те не му позволили да поеме на път с тях, а го проводили назад да утеши майка им и да я помоли най-смирено да им даде благословията си.

Ала случило се, че оръженосецът замръкнал по пътя и за зла участ минал край един замък, дето живеел някакъв барон. И като влязъл оръженосецът в замъка, господарят го запитал отде иде и кому служи.

— Господарю мой — рекъл оръженосецът, — служа на един храбър рицар на име сър Агловал.

Оръженосецът казал това уж за свое добро, защото мислел, че ще се отнесат с него по-любезно заради сър Агловал, отколкото ако кажел, че служи на кралицата, неговата майка.

— Аха, приятелю — рекъл господарят на замъка, — лошо място си избрал да молиш за подслон, тъй като сър Агловал уби брат ми, и ти ще умреш, за да се разплатим отчасти за това.

И господарят заповядал на хората си да го хванат и да го убият. И те го хванали, завлекли го извън замъка и най-безмилостно го убили.

И случило се, че на сутринта сър Агловал и сър Персивал минали край едно гробище, пълно с мъже и жени, които се били навели над убития оръженосец и се канели да го погребат.

— Какво правите — запитал сър Агловал — и защо сте се събрали там?

Тогава един добър човек пристъпил напред и рекъл:

— Любезни рицарю, тук лежи млад оръженосец, позорно убит нощес.

— Как е бил убит, приятелю? — запитал сър Агловал.

— Любезни сър — рекъл човекът, — господарят на този замък подслонил снощи този оръженосец и понеже той казал, че служи на един храбър рицар от двора на крал Артур, името му е сър Агловал, господарят на замъка заповядал да го убият и поради тази причина го убили.

— Сполай ти — рекъл сър Агловал. — Ще видиш, че скоро ще отмъстя за смъртта му, тъй като аз съм същият този рицар, заради когото оръженосецът е бил погубен.

Тогава сър Агловал повикал сър Персивал и му казал тозчас да слезе от седлото. И тъй, двамата оставили конете на слугите си и тръгнали пеша към замъка. И щом влезли през портата, сър Агловал заръчал на пазача:

— Иди при господаря си и му кажи, че аз съм сър Агловал, заради когото снощи е бил погубен оръженосецът.

И пазачът съобщил това на господаря си, чието име било Годуин. И той начаса се въоръжил, излязъл на двора и рекъл:

— Кой от вас е сър Агловал?

— Ето ме — рекъл Агловал. — Защо уби снощи оръженосеца на майка ми?

— Убих го заради теб — отвърнал сър Годуин, — защото ти уби брат ми, сър Годелин.

— Колкото до брат ти — рекъл сър Агловал, — признавам, че го убих, защото беше подъл рицар и изменник спрямо дамите и храбрите рицари. А заради смъртта на оръженосеца, ще умреш и ти.

— Не ме е страх от теб — рекъл сър Годуин.

И тогава двамата връхлетели един връз друг като лъвове, а сър Персивал се бил с всички останали рицари, които били готови за бой. И не след дълго сър Персивал убил онези, що се сражавали срещу него, тъй като ударите му били тъй свирепи, че никой не можел да им устои.

И не след дълго сър Агловал повалил сър Годуин на земята, смъкнал му шлема и му отсякъл главата. После отишли при конете си и ги яхнали отново, а подир туй наредили да занесат мъртвия оръженосец в един манастир и там да го погребат.