Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
-
- Оригинално заглавие
- Le Morte d’Arthur, 1470 (Обществено достояние)
- Превод отанглийски
- Мария Ранкова, 1989 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,8 (× 5гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD(2011 г.)
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том I
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат април 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Формат 84X108/32
Печатни коли 30,50.
Издателски коли 25,62.
УИК. 27,56
Цена 3,81 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том II
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректор: Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат март 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Печатни коли 33.
Издателски коли 27,72.
Формат 84×108/32.
УИК 29,76.
Цена 4,05 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
История
- —Добавяне
Глава 11
Как бил убит един слуга на сър Агловал и как сър Агловал и сър Персивал си отмъстили за това
И щом се съвзела, тя изпратила един оръженосец подире им да им занесе злато и сребро, та да не им липсва нищо. И когато оръженосецът ги настигнал, те не му позволили да поеме на път с тях, а го проводили назад да утеши майка им и да я помоли най-смирено да им даде благословията си.
Ала случило се, че оръженосецът замръкнал по пътя и за зла участ минал край един замък, дето живеел някакъв барон. И като влязъл оръженосецът в замъка, господарят го запитал отде иде и кому служи.
— Господарю мой — рекъл оръженосецът, — служа на един храбър рицар на име сър Агловал.
Оръженосецът казал това уж за свое добро, защото мислел, че ще се отнесат с него по-любезно заради сър Агловал, отколкото ако кажел, че служи на кралицата, неговата майка.
— Аха, приятелю — рекъл господарят на замъка, — лошо място си избрал да молиш за подслон, тъй като сър Агловал уби брат ми, и ти ще умреш, за да се разплатим отчасти за това.
И господарят заповядал на хората си да го хванат и да го убият. И те го хванали, завлекли го извън замъка и най-безмилостно го убили.
И случило се, че на сутринта сър Агловал и сър Персивал минали край едно гробище, пълно с мъже и жени, които се били навели над убития оръженосец и се канели да го погребат.
— Какво правите — запитал сър Агловал — и защо сте се събрали там?
Тогава един добър човек пристъпил напред и рекъл:
— Любезни рицарю, тук лежи млад оръженосец, позорно убит нощес.
— Как е бил убит, приятелю? — запитал сър Агловал.
— Любезни сър — рекъл човекът, — господарят на този замък подслонил снощи този оръженосец и понеже той казал, че служи на един храбър рицар от двора на крал Артур, името му е сър Агловал, господарят на замъка заповядал да го убият и поради тази причина го убили.
— Сполай ти — рекъл сър Агловал. — Ще видиш, че скоро ще отмъстя за смъртта му, тъй като аз съм същият този рицар, заради когото оръженосецът е бил погубен.
Тогава сър Агловал повикал сър Персивал и му казал тозчас да слезе от седлото. И тъй, двамата оставили конете на слугите си и тръгнали пеша към замъка. И щом влезли през портата, сър Агловал заръчал на пазача:
— Иди при господаря си и му кажи, че аз съм сър Агловал, заради когото снощи е бил погубен оръженосецът.
И пазачът съобщил това на господаря си, чието име било Годуин. И той начаса се въоръжил, излязъл на двора и рекъл:
— Кой от вас е сър Агловал?
— Ето ме — рекъл Агловал. — Защо уби снощи оръженосеца на майка ми?
— Убих го заради теб — отвърнал сър Годуин, — защото ти уби брат ми, сър Годелин.
— Колкото до брат ти — рекъл сър Агловал, — признавам, че го убих, защото беше подъл рицар и изменник спрямо дамите и храбрите рицари. А заради смъртта на оръженосеца, ще умреш и ти.
— Не ме е страх от теб — рекъл сър Годуин.
И тогава двамата връхлетели един връз друг като лъвове, а сър Персивал се бил с всички останали рицари, които били готови за бой. И не след дълго сър Персивал убил онези, що се сражавали срещу него, тъй като ударите му били тъй свирепи, че никой не можел да им устои.
И не след дълго сър Агловал повалил сър Годуин на земята, смъкнал му шлема и му отсякъл главата. После отишли при конете си и ги яхнали отново, а подир туй наредили да занесат мъртвия оръженосец в един манастир и там да го погребат.