Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
-
- Оригинално заглавие
- Le Morte d’Arthur, 1470 (Обществено достояние)
- Превод отанглийски
- Мария Ранкова, 1989 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,8 (× 5гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD(2011 г.)
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том I
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат април 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Формат 84X108/32
Печатни коли 30,50.
Издателски коли 25,62.
УИК. 27,56
Цена 3,81 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том II
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректор: Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат март 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Печатни коли 33.
Издателски коли 27,72.
Формат 84×108/32.
УИК 29,76.
Цена 4,05 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
История
- —Добавяне
Глава 7
Как лейди Елейн, майката на Галахад, дошла с голяма тържественост в Камелот и как се държал сър Ланселот
И когато лейди Елейн, дъщерята на крал Пелес, чула за това празненство, тя отишла при баща си и го помолила да й разреши да иде на празненството. А кралят отговорил:
— Съгласен съм да идеш, ала ако ме почиташ и желаеш благословията ми, приготви се най-богато и не жали скъпоценности и накити. Искай от мен и ще получиш всичко, каквото ти е нужно.
Тогава е помощта на прислужницата й, лейди Бризен, всичко било приготвено според заръката му, та светът до този ден не бил виждал дама е по-разкошни одежди. Сетне Елейн поела на път, придружена от двайсет рицари и десет благородни дами, и много слуги, та свитата й брояла сто коня. И когато пристигнала в Камелот, крал Артур и кралица Гуиневир, а и всички рицари рекли, че никога не са виждали в двора дама, по-хубава и в по-богати одежди.
И като я видял да пристига, крал Артур я посрещнал и я поздравил и същото сторили повечето рицари на Кръглата маса — сър Тристан, сър Блеоберис, сър Гауейн и още мнозина, които няма да изреждам.
Ала когато сър Ланселот я зърнал, така се засрамил, задето бил изтеглил меч да я погуби на сутринта след онази нощ, че не искал нито да я поздрави, нито да й проговори. Ала въпреки туй сър Ланселот си помислил, че не е виждал по-красива дама в живота си.
И когато лейди Елейн видяла, че сър Ланселот не желае да й проговори, твърде се наскърбила и сърцето й щяло да се пръсне от мъка, защото трябва да знаете, че тя безмерно го любела. Тогава лейди Елейн рекла на прислужницата си Бризен:
— Безсърдечието на сър Ланселот ще ме погуби.
— Ах, не тъжете, господарко — рекла дамата Бризен, — ще сторя тъй, че тази нощ той да легне в постелята ви, ала само мълчете.
— Това ще ме зарадва повече, отколкото всички богатства на света — рекла лейди Елейн.
— Доверете се на мен — рекла Бризен.
И когато завели Елейн при кралица Гуиневир, двете външно били твърде любезни една към друга, ала не и в сърцата си. А всички в двора — и мъже, и жени — говорели за красотата на лейди Елейн и за богатствата й.
И заповядала кралицата тази нощ да настанят лейди Елейн под един покрив с нея и й отредила покои близо до своите. И както заповядала тя, така и сторили. Тогава кралицата заръчала да повикат сър Ланселот, казала му да дойде в покоите й тази нощ и рекла:
— Защото инак, сигурна съм, ще легнете в постелята на лейди Елейн, която ви роди Галахад.
— Ах, господарко моя — рекъл сър Ланселот, — не говорете така, защото онова, което сторих, стана против желанието ми.
— Щом е тъй — рекла кралицата, — гледайте да дойдете при мен, когато ви повикам.
— Господарко — рекъл Ланселот, — не ще излъжа любовта ви и ще бъда готов да изпълня всяка ваша заповед.
Така се споразумели и условили те, ала дамата Бризен узнала всичко чрез магиите си и открила намеренията им на господарката си лейди Елейн.
— Горко ми! — рекла тя. — Какво да правя сега?
— Доверете се на мен — рекла дамата Бризен. — Ще го доведа за ръка до самата ви постеля и той ще мисли, че ме праща кралица Гуиневир.
— Това ме радва — рекла лейди Елейн, — защото над всичко друго на света обичам сър Ланселот.