Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
-
- Оригинално заглавие
- Le Morte d’Arthur, 1470 (Обществено достояние)
- Превод отанглийски
- Мария Ранкова, 1989 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,8 (× 5гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD(2011 г.)
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том I
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат април 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Формат 84X108/32
Печатни коли 30,50.
Издателски коли 25,62.
УИК. 27,56
Цена 3,81 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том II
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректор: Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат март 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Печатни коли 33.
Издателски коли 27,72.
Формат 84×108/32.
УИК 29,76.
Цена 4,05 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
История
- —Добавяне
Глава 88
Как сър Паломид се явил за двубоя на уречения ден, ала сър Тристан не могъл да отиде, и за други неща
Ала никой от рицарите на сър Тристан не можел да повярва, че сър Паломид би сторил зло на сър Тристан със собствените си ръце или по кой и да е друг начин. Когато дошъл петнайсетият ден, сър Паломид отишъл при извора с четирима рицари от двора на Артур и трима оръженосци. Рицарите и оръженосците той довел, за да бъдат свидетели на двубоя между него и сър Тристан, и единият оръженосец носел шлема му, другият — копието му, а третият — меча му. Така пристигнал Паломид при извора и чакал почти два часа. Сетне изпратил един оръженосец във Веселата стража при сър Тристан да го призове да излезе от замъка и да изпълни дадената дума.
Тогава оръженосецът отишъл във Веселата стража и щом сър Тристан узнал за това, наредил тозчас да го въведат при него, както бил на постелята си.
— Господарю мой сър Тристан — рекъл оръженосецът на Паломид, — моят господар сър Паломид ви чака на полето и иска да знае дали ще се сражавате, или не.
— Ах, любезни ми братко — рекъл сър Тристан, — уверявам те, че тази вест много ме опечали. Кажи на сър Паломид, че ако бях здрав, нямаше да лежа тук и нямаше да се наложи той да те изпраща да ме търсиш, ако бях в състояние да яздя или да се движа. И за да не помислиш, че те лъжа, ето. — И сър Тристан му показал дълбоката цяла педя рана на бедрото си. — Сега, като видя раната, предай на господаря си, че не се преструвам, и му кажи, че дори да ми предложеха всичкото злато на крал Артур, пак бих предпочел да съм здрав. И кажи още на сър Паломид, че щом оздравея, ще го търся надлъж и шир, заклевам се в рицарската си чест, и ако някога го срещна, ще му дам възможност да се бие с мен колкото пожелае.
И след тези думи оръженосецът си отишъл. Като чул сър Паломид, че Тристан е ранен, зарадвал се и рекъл:
— Сега знам, че не ще се опозоря, тъй като съм сигурен, че нямаше да ми е леко в двубоя с него и той вероятно щеше да ме надвие, понеже е най-издръжливият рицар в бой след сър Ланселот.
И тогава сър Паломид си тръгнал накъдето съдбата го водела, а сър Тристан след един месец оздравял от раната си. После яхнал коня си и тръгнал от кралство в кралство и дето идел, извършвал чудни подвизи. И навсякъде разпитвал той за сър Паломид, ала цялото лято не могъл да го срещне. И додето търсел и разпитвал за сър Паломид, сър Тристан извършил славни бойни подвизи, поради което всички почнали да възхваляват сър Тристан и да го смятат за по-достоен рицар от сър Ланселот. По тази причина братята и роднините на сър Ланселот искали да погубят сър Тристан заради славата му. Ала когато сър Ланселот разбрал намеренията на роднините си, открито им казал:
— Да знаете, че ако завистта ви към сър Тристан ви одързости дотам, че да извършите нещо позорно или престъпно спрямо него, ще убия най-храбрия от вас със собствената си ръка. Горко ви и позор вам, ако сте намислили да го убиете заради благородните му дела. Опазил Господ такъв благороден рицар като сър Тристан да бъде убит тъй коварно.
И вестта за тези славни дела стигнала в Корнуол и сред народа на Лион и всички се радвали и ликували. И хората от Лион пратили хвалебствено писмо и богати дарове на сър Тристан, за да не му липсва нищо. А сър Тристан, между приключенията си, постоянно се връщал във Веселата стража, дето го чакала Хубавата Изолда, която го обичала като собствения си живот.