Томас Малори
Смъртта на Артур (314)

Глава 75

Как сър Тристан напуснал сражението, събудил сър Динадан и сменил доспехите си с черни

После излезли на полето крал Артур, кралят на Северен Уелс и сър Ланселот от Езерото, а също и сър Блеоберис, сър Борс де Ганис и сър Ектор де Марис, тези трима рицари излезли на полето със сър Ланселот. И тогава сър Ланселот и тримата му родственици извършили такива бойни подвизи, че всички започнали да възхваляват сър Ланселот. И тъй, те отблъснали краля на Уелс и краля на Шотландия и ги принудили да напуснат полесражението. Ала сър Тристан и сър Гарет останали и устоявали на всички нападения, та всички се чудели как могат двама рицари да удържат на толкоз много удари. А сър Ланселот и тримата му родственици, по заръка на сър Ланселот, все отбягвали да нападат сър Тристан. Тогава крал Артур рекъл:

— Сър Паломид ли е този, дето устоява тъй твърдо на ударите?

— Не — отвърнал сър Ланселот, — трябва да знаете, че това е храбрият рицар сър Тристан, а ей там можете да видите как сър Паломид стои и гледа, без да се сражава. И, сър, скоро ще се убедите, че сър Тристан възнамерява днес всички ни да надвие на полесражението. А колкото до мен — продължил сър Ланселот, — аз няма да вляза в двубой с него, пък който желае, нека го стори. И гледайте, сър, как сър Паломид стои ей там като насън, защото, трябва да знаете, е твърде опечален от подвизите на сър Тристан.

— Тогава той е жалък глупец — рекъл Артур, — тъй като не притежава и никога не ще притежава храбростта на сър Тристан. А ако таи завист към сър Тристан и все пак се бие на негова страна, то сър Паломид е изменник.

Ала додето кралят и сър Ланселот разговаряли, сър Тристан скришом се измъкнал от тълпата, та никой не го забелязал освен Хубавата Изолда и сър Паломид, защото те двамата не го изпускали от очи. И когато сър Тристан се върнал в шатъра, намерил сър Динадан да спи в постелята си.

— Събуди се — рекъл Тристан, — срамота е да спиш, когато рицарите се сражават тъй ожесточено.

Тогава сър Динадан бързо станал и запитал:

— Сър, какво искаш да направя?

— Приготви се — рекъл сър Тристан — и излез с мен на полесражението.

И когато сър Динадан се въоръжил, погледнал шлема и щита на сър Тристан и като видял толкова следи от удари по тях, рекъл:

— Добре, че съм спал по туй време, инак, за да не се посрамя, трябваше да те последвам в боя. И щях да го сторя по-скоро от срам, нежели от храброст, защото виждам от нанесените ти удари, че щях здравата да пострадам, също като вчера.

— Остави сега шегите — рекъл сър Тристан — и тръгвай да вървим пак на полесражението.

— Я гледай — рекъл сър Динадан, — пак ли ти дойде смелост? Вчера беше като замаян.

Тогава сър Тристан облякъл черни доспехи.

— Господи Иисусе Христе — викнал Динадан, — какво става е теб? Струва ми се, че днес гневът ти е по-силен, отколкото вчера.

И като чул думите му, сър Тристан се засмял и рекъл на сър Динадан:

— Дръж се все около мен и ако видиш, че противниците ми са твърде силни, гледай да бъдеш зад мен и аз на драго сърце ще ти сторя път с божията закрила.

Подир туй сър Тристан и сър Динадан яхнали конете си. А сър Паломид видял всичко, и отиването му, и връщането му, видяла го също и Хубавата Изолда, защото тя най-добре познавала сър Тристан.