Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Le Morte d’Arthur, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 5гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD(2011 г.)

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том I

 

Английска

Първо издание

Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат април 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Формат 84X108/32

Печатни коли 30,50.

Издателски коли 25,62.

УИК. 27,56

 

Цена 3,81 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

 

 

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том II

 

Английска

Първо издание

 

Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректор: Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат март 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Печатни коли 33.

Издателски коли 27,72.

Формат 84×108/32.

УИК 29,76.

 

Цена 4,05 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

История

  1. —Добавяне

Глава 70

Как сър Тристан сменил доспехите си с червени и какво сторил после, и как сър Паломид убил коня на сър Ланселот

Когато кралица Хубавата Изолда видяла, че сър Тристан е повален от коня, а сетне го изгубила от погледа си, горко заридала. Ала сър Тристан твърде бързо се предрешил и отново се втурнал сред битката, а Хубавата Изолда начаса го познала. И извършил той големи бойни подвизи и с тежкото си копие един подир друг повалил петима рицари.

Тогава сър Ланселот се досетил, че това е сър Тристан, и дълбоко се покаял, че го бил повалил от коня. Сетне сър Ланселот се оттеглил от битката, за да си почине, ала скоро се върнал отново.

А сър Тристан, като влязъл в сражението, с голямата си сила успял да извоюва отново конете на сър Паломид, сър Гарет и сър Динадан и те пак се били за чудо и приказ. Ала сър Паломид и другарите му не разбрали кой им е дал конете. И сър Тристан все се държал близо до тях и им помагал, а те не му помагали, тъй като бил в червени доспехи. През цялото това време сър Ланселот го нямало.

И тъй, като видяла Хубавата Изолда, че сър Тристан е пак на кон, твърде се зарадвала, засмяла се и се развеселила. И случило се, че сър Паломид погледнал към прозореца, дето била тя, и щом я зърнал да се смее, възрадвал се, та започнал да нанася удари и да поваля с копие и с меч всеки, що се изпречел на пътя му. Защото, като я видял, любовта му към нея отново пламнала и му се струвало, че дори сър Тристан и сър Ланселот заедно да излязат насреща му, пак не ще могат да го надвият. И, както се казва в книгата, дълбоко в сърцето си славният сър Паломид копнеел пред очите на всички там да се сражава със сър Тристан за любовта на Хубавата Изолда.

Тогаз удвоил сър Паломид силата на ударите си и извършил такива чудни подвизи, че всички се смаяли, а той все поглеждал към Хубавата Изолда. И като я виждал такава весела, биел се като лъв, та никой не можел да устои насреща му.

Забелязал сър Тристан славните дела на сър Паломид и рекъл на сър Динадан:

— Кълна се в Бога, сър Паломид е отличен и твърде издръжлив рицар, ала никога до този ден не съм го виждал да извърши такива подвизи в един ден, нито съм чувал да е вършил.

— Днес той надмина себе си — рекъл Динадан и нищо повече не казал на сър Тристан, ала си помислил: „Ако знаеше каква любов го вдъхновява за тези подвизи, сър Тристан бързо-бързо щеше да понамали смелостта му.“

— Твърде жалко е, че сър Паломид не е покръстен — рекъл сър Тристан.

И тъй рекли още крал Артур и всички, които го гледали, а сетне отредили първенството нему, понеже надминал и сър Ланселот, и сър Тристан.

— Колкото до това — рекъл си Динадан, — за славата, която заслужи днес, сър Паломид трябва да благодари на кралица Изолда, защото, ако тя не беше тук, сър Паломид нямаше да се отличи тъй достойно.

Тогаз излязъл на полето сър Ланселот и чул виковете и прославата за сър Паломид. Изправил се той в миг срещу сър Паломид със здраво дълго копие и решил да го повали. И когато сър Паломид видял сър Ланселот да се втурва тъй бързо към него, препуснал с все сила насреща му с меч в ръка и тъкмо сър Ланселот се канел да го удари, той отблъснал копието му настрана и го разсякъл на две с меча си. Хвърлил се тозчас сър Паломид върху сър Ланселот и за да го посрами, с меча си ударил коня на сър Ланселот по врата и сър Ланселот паднал на земята. И в миг се чул силен и мощен вик: „Вижте как сър Паломид Сарацина повали коня на сър Ланселот.“

Тогава мнозина рицари се разгневили от деянието на сър Паломид, тъй като смятали, че не подхожда на един достоен рицар нарочно да убие коня на противника си по време на турнир, защото само в бой на живот и смърт можело да се постъпва така.