Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
-
- Оригинално заглавие
- Le Morte d’Arthur, 1470 (Обществено достояние)
- Превод отанглийски
- Мария Ранкова, 1989 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,8 (× 5гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD(2011 г.)
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том I
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат април 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Формат 84X108/32
Печатни коли 30,50.
Издателски коли 25,62.
УИК. 27,56
Цена 3,81 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том II
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректор: Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат март 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Печатни коли 33.
Издателски коли 27,72.
Формат 84×108/32.
УИК 29,76.
Цена 4,05 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
История
- —Добавяне
Глава 47
Как сър Паломид се сражавал с Корсабрин за една дама и как Паломид убил Корсабрин
И случило се тази девица да чуе, че сър Паломид винаги закриля дамите. И тя му изпратила своето знаме и го помолила да се сражава със сър Корсабрин и да заслужи в бой любовта й и всичките земи, които й принадлежали по бащино право. После девицата пратила вест на Корсабрин и му заръчала да иде и да се бие със сър Паломид, езичник като него, и казала да му предадат още, че е поверила знамето си на този рицар и че ако успее да победи Паломид, тя ще се венчае за него.
Като узнал какво е сторила, Корсабрин люто се ядосал и разгневил, отишъл в Сурлуз при Високородния принц и там намерил сър Паломид, който бил получил знамето, готов за бой. Тогава двамата се споразумели да се сражават пред сър Галахалт.
— Тъй да бъде — рекъл Високородния принц, — сутринта ще влязат в битка благородните рицари, а подир обяд ще видим какво ще постигнете вие.
Сетне известили с рог началото на борбата. Излязъл тогаз Динадан и се срещнал в двубой с храбрия рицар сър Герин и го повалил през задницата на коня му. И през този ден сър Динадан сразил още четирима рицари и извършил чудни подвизи, защото бил храбър рицар, макар да се славел като ненадминат шегобиец и най-големия веселяк в двора на крал Артур по онова време. И нравът му бил такъв, че обичал всички храбри рицари и всички храбри рицари го обичали.
И когато Високородния принц видял как славно се проявил Динадан в боя, повикал сър Ланселот, заръчал му да го повали от коня и рекъл:
— И като сторите туй, доведете го при мен и благородната кралица Гуиневир.
И тъй, сър Ланселот изпълнил заръката му и се хвърлил в битката. Тогаз сър Ламорак и той повалили мнозина рицари, смъкнали много шлемове и обърнали в бягство всички рицари пред себе си. Сетне сър Ланселот повалил сър Динадан, накарал слугите си да му свалят доспехите и така го завели при кралицата и Високородния принц, а те тъй се смели на вида му, че едва не паднали от столовете.
— Смейте се — рекъл сър Динадан, — ала не е позор туй, дето онзи стар хитрец сър Ланселот ме повали.
И тъй, всички отишли да обядват. И целият двор добре се позабавлявал с Динадан.
И когато обядът свършил, тръбачите призовали рицарите на полето, за да наблюдават двубоя между сър Паломид и Корсабрин. И тогава сър Паломид затъкнал знамето в средата на полето и двамата връхлетели един връз друг е гръм и трясък и всеки повалил с копието си другия на земята. Сетне изтеглили мечове, вдигнали щитове и си нанесли безчет мощни удари, както подобава на могъщи рицари, та почти не останало здраво място по броните им, защото този Корсабрин бил твърде свиреп рицар.
— Корсабрин — викнал Паломид, — отказваш ли се от девицата и от това знаме?
Корсабрин люто се разгневил и така стоварил меча си върху Паломид, че той паднал на едно коляно. Тогава Паломид пъргаво скочил и го ударил по шлема, та онзи рухнал възнак на земята, а той в миг му смъкнал шлема и рекъл:
— Корсабрин, предай се или ще умреш от моята ръка.
— Срам и позор — рекъл Корсабрин, — прави каквото щеш.
И сър Паломид му отсякъл главата.
И такава смрад се разнесла наоколо, когато душата напуснала тялото му, че никой не могъл да изтърпя вонята. И трупът бил извлечен и заровен в една гора, защото Корсабрин бил езичник.
Тогава възвестили с рог края на битката и Паломид свалил доспехите си. Сетне отишъл при кралица Гуиневир, Високородния принц и сър Ланселот.
— Сър — рекъл Високородния принц, — днес видяхте велико чудо чрез смъртта на Корсабрин, защото най-противна воня се разнесе, когато душата напусна тялото му. Затуй, сър, молим ви да се покръстите и аз ви обещавам, че всички рицари повече ще ви почитат и повече ще възхваляват делата ви.
— Сър — отвърнал Паломид, — искам да знаете, че дойдох в тези земи, за да се покръстя и в душата си вече съм покръстен и покръстен ще остана. Ала съм се заклел, че няма да приема кръщението, преди достойно да се сражавам седем пъти в името Христово и едва тогава ще се покръстя. И вярвам, че желанието ми е угодно Богу, защото е праведно.
После сър Паломид поканил кралица Гуиневир и Високородния принц да вечерят с него. И те приели, а също и сър Ланселот, сър Ламорак и още много славни рицари.
А на сутринта изслушали литургията и като известили с рог началото на битката, всички рицари сложили доспехите си и отишли на полето.