Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
-
- Оригинално заглавие
- Le Morte d’Arthur, 1470 (Обществено достояние)
- Превод отанглийски
- Мария Ранкова, 1989 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,8 (× 5гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD(2011 г.)
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том I
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат април 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Формат 84X108/32
Печатни коли 30,50.
Издателски коли 25,62.
УИК. 27,56
Цена 3,81 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том II
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректор: Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат март 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Печатни коли 33.
Издателски коли 27,72.
Формат 84×108/32.
УИК 29,76.
Цена 4,05 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
История
- —Добавяне
Глава 46
За петия ден и как се проявил сър Ламорак
Тук започва разказът за петия ден. И случило се, че на сутринта сър Паломид отишъл в един замък недалеч от Сурлуз, в който бил крал Артур, и призовал на двубой рицарите му. И тозчас един прославен херцог излязъл насреща му, ала сър Паломид го повалил през задницата на коня му. А този херцог бил чичо на крал Артур. Тогава сър Елис, синът на херцога, препуснал срещу Паломид, ала той и него сразил по същия начин. Видял това сър Юуейн и се разгневил, та възседнал коня си и се втурнал към сър Паломид, а Паломид го ударил с такава сила, че и конят, и ездачът рухнали наземи. И накратко казано, той повалил още и трима от братята на сър Гауейн, а именно Мордред, Гахерис и Агравейн.
— Иисусе Христе — викнал Артур, — голям позор е един сарацин да поваля роднините ми.
И тъй люто се разгневил крал Артур, че решил сам да излезе насреща му. Ала научил сър Ламорак, че Артур и роднините му са посрамени тежко, и тозчас се приготвил за бой и запитал Паломид желае ли да се сражава и с него.
— Защо да не желая — рекъл Паломид.
Тогаз двамата връхлетели един връз друг и копията им се строшили и се разлетели на парчета, та трясъкът проехтял из целия замък. Сетне грабнали още по-тежки копия и отново настървено се хвърлили в бой, ала копието на сър Паломид се прекършило, а това на сър Ламорак издържало. И сър Паломид изпуснал стремената и се прострял върху гърба на коня. После се обърнал, взел девицата със себе си и заедно със сър Сафер поел назад.
И когато те се отдалечили, крал Артур отишъл при сър Ламорак, благодарил му за добрината и го помолил да му каже името си.
— Сър — рекъл сър Ламорак, — знайте, че винаги ще ви служа вярно, ала този път не ще остана тук, защото виждам мнозина свои врагове наоколо.
— Уви — рекъл Артур, — добре разбирам сега, че ти си сър Ламорак Уелски. О, Ламорак, остани при мен и, кълна се в короната си, ще имаш моята закрила, та нито сър Гауейн, нито някой от братята му ще се одързости да ти стори зло.
— Сър — рекъл сър Ламорак, — зло те вече са ми сторили, а също и на вас.
— Това е истина — рекъл кралят, — тъй като убиха собствената си майка, моята сестра, с което ми причиниха преголяма скръб. Много по-добре и по-справедливо щеше да бъде, ако се бяхте венчали за нея, защото и вие като тях сте кралски син.
— О, Иисусе Христе — рекъл благородният рицар Ламорак на Артур, — нивга не ще забравя смъртта й. И затуй вричам се пред вас и пред Бога, че ще отмъстя за нея, когато намеря сгоден случай. И ако не ме спираше почитта ми към ваше величество, щях още сега да отмъстя на сър Гауейн и на братята му.
— Вярвайте ми — рекъл Артур, — аз ще ви помиря.
— Сър — отвърнал Ламорак, — този път не мога да остана при вас, тъй като трябва да ида на турнира при сър Ланселот и сър Галахалт Високородния принц.
А имало по това време една девица, дъщеря на крал Бандес. И един сарацински рицар на име Корсабрин любел тази девица и никак не искал тя да се омъжи за друг. И този Корсабрин все я клеветял и разправял, че си е изгубила разсъдъка, и така й пречел да се омъжи.