Томас Малори
Смъртта на Артур (280)

Глава 41

Как сър Ланселот се сражавал на турнира и как сър Паломид защитил в двубой една девица

Тогава, по молба на кралица Гуиневир и на крал Багдемагус, в боя се впуснал сър Ланселот, ала бил предрешен и по тази причина малцина го познали. И случило се, че излязъл насреща му сър Ектор де Марис, родният му брат, и при сблъсъка копията и на двамата се прекършили в ръцете им. Ала те начаса грабнали нови копия и сър Ланселот повалил собствения си брат сър Ектор.

Видял това сър Блеоберис и нанесъл на сър Ланселот такъв удар по шлема, че той съвсем се замаял. Тогава сър Ланселот се разгневил и така свирепо стоварил меча си връз шлема на сър Блеоберис, че вратът му се извил назад до счупване. Сетне го ударил още веднъж и го повалил от седлото, а подир туй пришпорил коня си и се втурнал в най-гъстите редици на боя.

И когато кралят на Северен Уелс видял сър Ектор и Блеоберис да лежат на земята, люто се разгневил, защото и двамата били дошли с него да се сражават срещу рицарите от Сурлуз. Втурнал се в миг кралят на Северен Уелс върху сър Ланселот, ала от сблъсъка копието му се натрошило на парчета. Тогава сър Ланселот го настигнал и му нанесъл такъв удар с меча си по шлема, че той паднал от седлото. Ала не се минало много и кралят отново бил качен на кон.

Сетне връхлетели в боя едни срещу други рицарите на крал Багдемагус и на краля на Северен Уелс и започнали яростни схватки помежду им, ала рицарите от Северен Уелс скоро взели надмощие.

И като видял сър Ланселот, че неговата дружина отстъпва, хвърлил се с меч в ръка там, дето боят бил най-лют, и тъй сякъл наляво и надясно, повалял рицари от конете и им смъквал шлемовете, та всички се смаяли, че един-единствен рицар може да извърши такива подвизи.

Видял сър Мелиагант, синът на крал Багдемагус, неговите дела и се удивил на чудната му мощ. Ала като узнал кой е този рицар, досетил се, че сър Ланселот се е предрешил заради него. Тогава сър Мелиагант помолил един рицар да убие коня на сър Ланселот с копие или с меч.^[1]

В туй време крал Багдемагус се приближил до един храбър рицар на име Сансейз и му рекъл:

— Любезни Сансейз, иди и влез в двубой със сина ми Мелиагант, ала не го жали, защото искам да го победиш и той да напусне сражението.

И тозчас сър Сансейз препуснал срещу сър Мелиагант и при сблъсъка двамата паднали от конете. Сетне се хвърлили в бой с меч и Сансейз щял да победи сър Мелиагант, ако не му се били притекли на помощ.

Тогава Високородния принц възвестил с рог края на битката и всички рицари свалили въоръжението си и се отправили на богато пиршество.

Ала дошла в туй време при Високородния принц красива девица и се оплакала, че един рицар на име Гонерис заграбил земите й. А този рицар също бил там и хвърлил ръкавица на нея или на онзи, който би се решил да се сражава от нейно име. И девицата поела тази ръкавица твърде натъжена, тъй като нямало кой да я защити. Тогава при нея дошъл един слуга и рекъл:

— Девице, ще сторите ли каквото ви кажа?

— На драго сърце — отвърнала девицата.

— Щом е тъй, идете при рицаря, който се е подслонил тук наблизо в една отшелническа килия и който преследва Лаещия звяр, и го помолете да се сражава за вас, защото съм сигурен, че той ще се съгласи.

И тя тозчас яхнала жребеца си и не след дълго намерила рицаря, а той бил сър Паломид. И когато му казала с каква молба е дошла, сър Паломид се въоръжил и тръгнал с нея, като й заръчал да иде при Високородния принц и да поиска съгласието му нейният рицар да я защити в бой.

— Имате позволението ми — рекъл Високородния принц.

Тогава рицарите излезли на полето да се сражават на кон и като взели копия в ръце, връхлетели един връз друг така настървено, че копията им се строшили. После изтеглили мечове и сър Паломид с един удар повалил сър Гонерис наземи. И в миг свалил шлема от главата му и я отсякъл.

Сетне всички отишли на вечеря. И тази девица се влюбила в сър Паломид, ала, както се разказва в книгата, те били роднини.

После Паломид се предрешил по следния начин — на щита му и на сбруята на коня бил изобразен Лаещия звяр. И като се приготвил тъй, пратил оръженосеца си при Високородния принц с молба да му позволи да се сражава с другите рицари, ала не и със сър Ланселот, от когото се боял. И Високородния принц му съобщил, че е добре дошъл и че сър Ланселот няма да влиза в бой с него. И тогава сър Галахалт Високородния принц заръчал да известят на всички, че който успее да повали сър Паломид, ще заслужи ръката на неговата девица.