Томас Малори
Смъртта на Артур (271)

Глава 32

Как крал Марк убил най-коварно брат си, сър Бодуин, въпреки добрините, които той му бил сторил

Сега да разкажем една друга история, която се случила между крал Марк и брат му, славния принц Бодуин, когото всички в кралството много обичали.

Случило се, че неверниците сарацини слезли на корнуолския бряг скоро след като саксонците си отишли. И когато славният принц Бодуин узнал за това, тайно и бързо събрал хората си. И преди да съмне, заповядал да сложат гръцки огън^[1] в три от собствените му кораби, сетне вдигнал, без да се бави, платната и носени от вятъра, корабите се вклинили сред сарацинската флотилия. И накратко казано, тези три кораба подпалили всички неприятелски съдове и те до един потънали. И на разсъмване славният принц Бодуин и дружината му се хвърлили срещу неверниците с викове и крясъци и избили цялото им войнство на брой четирийсет хиляди и никой не се спасил жив.

И като научил за това крал Марк, люто се разгневил, че брат му се е покрил с такава слава. И понеже този принц бил обичан повече от него самия в тамошните земи, а също и защото Бодуин твърде почитал сър Тристан, намислил да го убие.

И тъй, обезумял от злоба, крал Марк, без да се бави, пратил вестители при славния принц Бодуин и съпругата му Англид със заръка тозчас да идат при него и да доведат и малкия си син, за да го види. И сторил това с намерение да погуби и детето заедно с баща му, тъй като бил най-коварният изменник на света. Уви, заради благородството му и славните му дела великодушният принц Бодуин бил убит.

И тъй, той дошъл със съпругата си Англид и додето се хранели, кралят се преструвал на любезен. Ала след обеда крал Марк се обърнал към брат си и му рекъл:

— Братко, какво стори, когато неверниците спряха край бреговете ни? Струва ми се, че твой дълг беше да ми известиш, за да мога сам да предвождам войнството в тази битка, защото редно беше славата да бъде моя, а не твоя.

— Сър — отвърнал принц Бодуин, — случи се тъй, че ако бях чакал да дойдеш, тези неверници щяха да опустошат земите ни.

— Лъжеш, коварни предателю — рекъл крал Марк, — ти винаги се стремиш да спечелиш слава, а мен да опозориш, и обичаш тези, дето аз мразя.

И с тези думи го пронизал в сърцето с кинжал и той вече дума не продумал.

Тогава лейди Англид горко заридала и изгубила свяст, като видяла как пред очите й убили нейния съпруг.

Сетне нищо повече не могло да се направи и принц Бодуин бил съблечен и приготвен за погребение. Ала Англид тайно взела наметалото и ризата на съпруга си и ги скрила.

И тогава много скърбели, ридали и тъгували сър Тристан, сър Динас, сър Фергус и всички други рицари, защото извънредно обичали принца.

Подир туй Хубавата Изолда заръчала да повикат при нея Англид, съпругата на принц Бодуин, и я посъветвала бързо да си иде от двора, защото инак малкият й син Ализандер Сирака щял да бъде убит. Като чула това, тя тозчас се качила на коня, взела детето си и потеглила на път с няколко бедни хора, които се осмелили да я придружат.