Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
-
- Оригинално заглавие
- Le Morte d’Arthur, 1470 (Обществено достояние)
- Превод отанглийски
- Мария Ранкова, 1989 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,8 (× 5гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD(2011 г.)
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том I
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат април 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Формат 84X108/32
Печатни коли 30,50.
Издателски коли 25,62.
УИК. 27,56
Цена 3,81 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том II
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректор: Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат март 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Печатни коли 33.
Издателски коли 27,72.
Формат 84×108/32.
УИК 29,76.
Цена 4,05 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
История
- —Добавяне
Глава 32
Как крал Марк убил най-коварно брат си, сър Бодуин, въпреки добрините, които той му бил сторил
Сега да разкажем една друга история, която се случила между крал Марк и брат му, славния принц Бодуин, когото всички в кралството много обичали.
Случило се, че неверниците сарацини слезли на корнуолския бряг скоро след като саксонците си отишли. И когато славният принц Бодуин узнал за това, тайно и бързо събрал хората си. И преди да съмне, заповядал да сложат гръцки огън[1] в три от собствените му кораби, сетне вдигнал, без да се бави, платната и носени от вятъра, корабите се вклинили сред сарацинската флотилия. И накратко казано, тези три кораба подпалили всички неприятелски съдове и те до един потънали. И на разсъмване славният принц Бодуин и дружината му се хвърлили срещу неверниците с викове и крясъци и избили цялото им войнство на брой четирийсет хиляди и никой не се спасил жив.
И като научил за това крал Марк, люто се разгневил, че брат му се е покрил с такава слава. И понеже този принц бил обичан повече от него самия в тамошните земи, а също и защото Бодуин твърде почитал сър Тристан, намислил да го убие.
И тъй, обезумял от злоба, крал Марк, без да се бави, пратил вестители при славния принц Бодуин и съпругата му Англид със заръка тозчас да идат при него и да доведат и малкия си син, за да го види. И сторил това с намерение да погуби и детето заедно с баща му, тъй като бил най-коварният изменник на света. Уви, заради благородството му и славните му дела великодушният принц Бодуин бил убит.
И тъй, той дошъл със съпругата си Англид и додето се хранели, кралят се преструвал на любезен. Ала след обеда крал Марк се обърнал към брат си и му рекъл:
— Братко, какво стори, когато неверниците спряха край бреговете ни? Струва ми се, че твой дълг беше да ми известиш, за да мога сам да предвождам войнството в тази битка, защото редно беше славата да бъде моя, а не твоя.
— Сър — отвърнал принц Бодуин, — случи се тъй, че ако бях чакал да дойдеш, тези неверници щяха да опустошат земите ни.
— Лъжеш, коварни предателю — рекъл крал Марк, — ти винаги се стремиш да спечелиш слава, а мен да опозориш, и обичаш тези, дето аз мразя.
И с тези думи го пронизал в сърцето с кинжал и той вече дума не продумал.
Тогава лейди Англид горко заридала и изгубила свяст, като видяла как пред очите й убили нейния съпруг.
Сетне нищо повече не могло да се направи и принц Бодуин бил съблечен и приготвен за погребение. Ала Англид тайно взела наметалото и ризата на съпруга си и ги скрила.
И тогава много скърбели, ридали и тъгували сър Тристан, сър Динас, сър Фергус и всички други рицари, защото извънредно обичали принца.
Подир туй Хубавата Изолда заръчала да повикат при нея Англид, съпругата на принц Бодуин, и я посъветвала бързо да си иде от двора, защото инак малкият й син Ализандер Сирака щял да бъде убит. Като чула това, тя тозчас се качила на коня, взела детето си и потеглила на път с няколко бедни хора, които се осмелили да я придружат.