Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
-
- Оригинално заглавие
- Le Morte d’Arthur, 1470 (Обществено достояние)
- Превод отанглийски
- Мария Ранкова, 1989 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,8 (× 5гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD(2011 г.)
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том I
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат април 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Формат 84X108/32
Печатни коли 30,50.
Издателски коли 25,62.
УИК. 27,56
Цена 3,81 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том II
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректор: Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат март 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Печатни коли 33.
Издателски коли 27,72.
Формат 84×108/32.
УИК 29,76.
Цена 4,05 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
История
- —Добавяне
Глава 18
Как сър Паломид пожелал да се сражава вместо сър Ламорак с рицарите от замъка
Сетне излязъл от замъка рицар с щит на черни и бели ивици. Тогава рицарят с червения щит се спуснал насреща му с такава ярост, че пробил щита на рицаря от замъка, промушил го през тялото и счупил гръбнака на коня му.
— Любезни рицарю — рекъл сър Паломид, — твърде много битки водихте днес, затова, моля ви, нека аз да се сражавам вместо вас, тъй като имате нужда да си отдъхнете.
— Сър — рекъл рицарят, — нима ви изглеждам слаб и изтощен? Струва ми се, сър, че предложението ви е позорно и оскърбително за мен, тъй като спечелих всички двубои досега. И казвам ви, както ви казах и преди, че и двайсет рицари да излязат насреща ми, ще ги победя, а ако се случи мен да победят и убият, тогава можете да отмъстите. Ако пък мислите, че съм уморен, и изпитвате желание да се сражавате с мен, готов съм да си премерим силите.
— Сър — отвърнал сър Паломид, — не съм казал, че искам да се сражавам с вас, а само ми се струва, че днес водихте твърде тежки битки.
— Щом е тъй — рекъл рицарят с червения щит, — ако бяхте благороден мъж, не биваше да ме оскърбявате. Затова ви призовавам на двубой и сам ще се убедите, че не съм уморен.
— Щом настоявате — рекъл сър Паломид, — бранете се!
Тогаз двамата препуснали с все сила един срещу друг и рицарят нанесъл на сър Паломид такъв мощен удар, че копието пробило щита и отворило в гърдите му дълбока и люта рана. И при сблъсъка сър Паломид паднал от седлото. Сетне рицарят се обърнал и препуснал към сър Динадан. И когато той го видял да се приближава, викнал с висок глас и рекъл:
— Сър, не желая да се бия с вас.
Ала рицарят не възпрял коня си, а се втурнал насреща му. Тогава сър Динадан, за да не се посрами, затъкнал копието си и при сблъсъка го строшил о щита му. Тозчас рицарят отвърнал на удара с такава сила, че повалил сър Динадан от седлото, ала не позволил на оръженосците си да вземат конете им, тъй като били странстващи рицари.
Сетне отново застанал пред замъка и се сражавал с още седем рицари и никой от тях не могъл да му устои, та ги повалил всичките. И от тези дванайсет рицари убил в честен двубой четирима, а другите осем рицари принудил да се закълнат над един меч, че никога вече не ще следват жестокия обичай на този замък. И след като ги принудил да се закълнат, пуснал ги да си вървят.
А през това време на крепостните стени все тъй стояли онези дами и лордове и викали:
— Рицарю с червения щит, вие извършихте такива чудни подвизи, каквито до този ден не бяхме виждали.
И тогава излязъл от замъка един невъоръжен рицар и рекъл:
— Рицарю с червения щит, премного беди ни донесе ти днес и затова върви си по пътя, тъй като няма вече кой да се бие с теб. И ние дълбоко съжаляваме, че дойде тук, защото ти си причина да бъде премахнат отколешният обичай на този замък.
И с тези думи той се прибрал обратно в замъка и затворил портите. Тогава рицарят с червения щит се обърнал, свикал оръженосците си и бързо препуснал по-нататък. И когато дружината се изгубила в далечината, сър Паломид се приближил до сър Динадан и му рекъл:
— Никой рицар не ме е опозорявал така до днес. Затова ще го настигна и ще си отмъстя в бой с меч, тъй като ми се струва, че на кон не ще съумея да спечеля воинска слава.
— Сър Паломид — рекъл Динадан, — съветвам ви да не го предизвиквате на двубой, защото това няма да ви стори чест. Сам видяхте, че той днес се срази в твърде тежки битки и е твърде уморен.
— Кълна се във всевишния — отвърнал Паломид, — не ще се примиря, додето не вляза в двубой с него.
— Сър — рекъл сър Динадан, — знайте, че аз само ще ви гледам.
— Ваша воля — отвърнал Паломид, — така поне ще видите една славна битка.
Тогаз двамата взели от слугите конете си и препуснали подир рицаря с червения щит. Намерили го в една долина край бистър извор — бил слязъл от коня да си почине и да пие вода, а шлема си държал в ръка.