Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Le Morte d’Arthur, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 5гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD(2011 г.)

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том I

 

Английска

Първо издание

Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат април 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Формат 84X108/32

Печатни коли 30,50.

Издателски коли 25,62.

УИК. 27,56

 

Цена 3,81 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

 

 

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том II

 

Английска

Първо издание

 

Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректор: Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат март 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Печатни коли 33.

Издателски коли 27,72.

Формат 84×108/32.

УИК 29,76.

 

Цена 4,05 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

История

  1. —Добавяне

Глава 18

Как сър Паломид пожелал да се сражава вместо сър Ламорак с рицарите от замъка

Сетне излязъл от замъка рицар с щит на черни и бели ивици. Тогава рицарят с червения щит се спуснал насреща му с такава ярост, че пробил щита на рицаря от замъка, промушил го през тялото и счупил гръбнака на коня му.

— Любезни рицарю — рекъл сър Паломид, — твърде много битки водихте днес, затова, моля ви, нека аз да се сражавам вместо вас, тъй като имате нужда да си отдъхнете.

— Сър — рекъл рицарят, — нима ви изглеждам слаб и изтощен? Струва ми се, сър, че предложението ви е позорно и оскърбително за мен, тъй като спечелих всички двубои досега. И казвам ви, както ви казах и преди, че и двайсет рицари да излязат насреща ми, ще ги победя, а ако се случи мен да победят и убият, тогава можете да отмъстите. Ако пък мислите, че съм уморен, и изпитвате желание да се сражавате с мен, готов съм да си премерим силите.

— Сър — отвърнал сър Паломид, — не съм казал, че искам да се сражавам с вас, а само ми се струва, че днес водихте твърде тежки битки.

— Щом е тъй — рекъл рицарят с червения щит, — ако бяхте благороден мъж, не биваше да ме оскърбявате. Затова ви призовавам на двубой и сам ще се убедите, че не съм уморен.

— Щом настоявате — рекъл сър Паломид, — бранете се!

Тогаз двамата препуснали с все сила един срещу друг и рицарят нанесъл на сър Паломид такъв мощен удар, че копието пробило щита и отворило в гърдите му дълбока и люта рана. И при сблъсъка сър Паломид паднал от седлото. Сетне рицарят се обърнал и препуснал към сър Динадан. И когато той го видял да се приближава, викнал с висок глас и рекъл:

— Сър, не желая да се бия с вас.

Ала рицарят не възпрял коня си, а се втурнал насреща му. Тогава сър Динадан, за да не се посрами, затъкнал копието си и при сблъсъка го строшил о щита му. Тозчас рицарят отвърнал на удара с такава сила, че повалил сър Динадан от седлото, ала не позволил на оръженосците си да вземат конете им, тъй като били странстващи рицари.

Сетне отново застанал пред замъка и се сражавал с още седем рицари и никой от тях не могъл да му устои, та ги повалил всичките. И от тези дванайсет рицари убил в честен двубой четирима, а другите осем рицари принудил да се закълнат над един меч, че никога вече не ще следват жестокия обичай на този замък. И след като ги принудил да се закълнат, пуснал ги да си вървят.

А през това време на крепостните стени все тъй стояли онези дами и лордове и викали:

— Рицарю с червения щит, вие извършихте такива чудни подвизи, каквито до този ден не бяхме виждали.

И тогава излязъл от замъка един невъоръжен рицар и рекъл:

— Рицарю с червения щит, премного беди ни донесе ти днес и затова върви си по пътя, тъй като няма вече кой да се бие с теб. И ние дълбоко съжаляваме, че дойде тук, защото ти си причина да бъде премахнат отколешният обичай на този замък.

И с тези думи той се прибрал обратно в замъка и затворил портите. Тогава рицарят с червения щит се обърнал, свикал оръженосците си и бързо препуснал по-нататък. И когато дружината се изгубила в далечината, сър Паломид се приближил до сър Динадан и му рекъл:

— Никой рицар не ме е опозорявал така до днес. Затова ще го настигна и ще си отмъстя в бой с меч, тъй като ми се струва, че на кон не ще съумея да спечеля воинска слава.

— Сър Паломид — рекъл Динадан, — съветвам ви да не го предизвиквате на двубой, защото това няма да ви стори чест. Сам видяхте, че той днес се срази в твърде тежки битки и е твърде уморен.

— Кълна се във всевишния — отвърнал Паломид, — не ще се примиря, додето не вляза в двубой с него.

— Сър — рекъл сър Динадан, — знайте, че аз само ще ви гледам.

— Ваша воля — отвърнал Паломид, — така поне ще видите една славна битка.

Тогаз двамата взели от слугите конете си и препуснали подир рицаря с червения щит. Намерили го в една долина край бистър извор — бил слязъл от коня да си почине и да пие вода, а шлема си държал в ръка.