Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
-
- Оригинално заглавие
- Le Morte d’Arthur, 1470 (Обществено достояние)
- Превод отанглийски
- Мария Ранкова, 1989 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,8 (× 5гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD(2011 г.)
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том I
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат април 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Формат 84X108/32
Печатни коли 30,50.
Издателски коли 25,62.
УИК. 27,56
Цена 3,81 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том II
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректор: Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат март 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Печатни коли 33.
Издателски коли 27,72.
Формат 84×108/32.
УИК 29,76.
Цена 4,05 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
История
- —Добавяне
Глава 16
Как сър Динадан разказал на сър Паломид за двубоя между сър Ланселот и сър Тристан
Сега да се върнем при сър Паломид и да разкажем как сър Динадан, доколкото могъл, го утешил в голямата му скръб.
— Кой сте вие, рицарю? — запитал сър Паломид.
— Сър, аз съм странстващ рицар като вас и отдавна ви търся, за да видя щита ви.
— Ето щита ми — рекъл сър Паломид — и ако желаете нещо от мен, с него ще се браня.
— Не — отговорил сър Динадан, — не искам да ви призовавам на бой, а съм дошъл с най-почтени намерения.
— Стига да пожелаете, знайте, че не ще ви карам да чакате дълго.
— Сър — рекъл сър Динадан, — накъде сте тръгнали?
— Кълна се в живота си — отвърнал сър Паломид, — не знам. Вървя, накъдето ме поведе съдбата.
— А не сте ли чували нещо за сър Тристан, не сте ли го виждали?
— Бог ми е свидетел, чувал съм за сър Тристан, а и съм го виждал. И макар да не го обичам много, за моя беда сър Тристан ме спаси от смърт. Тогава, преди да се разделим, по взаимно съгласие определихме ден, в който да се сражаваме при надгробния камък, що Мерлин издигна край Камелот. Ала за зла участ — рекъл сър Паломид, — случи се, че не можах да ида там в уречения ден и това твърде ме измъчва. Все пак имам сериозно извинение, тъй като бях пленник на един лорд с мнозина други рицари и сър Тристан ще разбере, че не съм нарушил обещанието си от страх или уплаха.
И сър Паломид казал на сър Динадан на кой ден точно трябвало да се сражават.
— Бог ми е свидетел — рекъл сър Динадан, — на същия този ден сър Ланселот и сър Тристан се срещнаха при надгробния камък. И там се започна най-славният двубой между рицари, какъвто светът е виждал, защото се сражаваха повече от два часа. И в тази битка двамата проляха толкоз кръв, че всички се чудеха как са останали живи. Най-подир, по взаимно съгласие, те се заклеха във вечно приятелство и братство. И никой там не можа да каже кой от двамата е удържал победа. А сега сър Тристан е въздигнат за рицар на Кръглата маса и седи на мястото на благородния рицар Мархаус.
— Кълна се в живота си, че сър Тристан е по-могъщ от сър Ланселот и по-издръжлив — рекъл сър Паломид.
— Опитвали ли сте си силите срещу двамата? — запитал сър Динадан.
— Добре ми е известно как се сражава сър Тристан, ала доколкото знам, със сър Ланселот не съм влизал в двубой — отговорил сър Паломид. — Спомням си само, че при извора, дето сър Ланселот лежеше заспал, той с едно копие повали и сър Тристан, и мен самия, ала тогава те не се познаха един друг.
— Любезни рицарю — рекъл сър Динадан, — колкото за сър Ланселот и сър Тристан, да не говорим повече за тях, защото и за по-слабия от двама им мъчно ще се намери днес рицар, равен нему по сила.
— Тъй е — рекъл сър Паломид, — и да пази Бог, ала ако трябва да се бия с по-добрия от тях, със същата готовност ще се срещна с него, както бих се срещнал с вас.
— Сър, моля ви да ми кажете името си и аз на драго сърце ще ви заведа в Камелот. А там ще можете да спечелите воинска слава на големия турнир, понеже на него ще присъстват кралица Гуиневир и Хубавата Изолда от Корнуол.
— Трябва да знаете, благородни рицарю, че само от любов към Хубавата Изолда ще ида там, ала не желая да се сражавам с рицарите от двора на крал Артур.
— Сър — рекъл сър Динадан, — ще тръгна с вас и ще ви служа честно, ала първо ми кажете името си.
— Сър, ще ви открия, че името ми е сър Паломид, брат на славния и благороден рицар Сафер. А сър Сегуарид и аз сме сарацини по рождение и от бащина страна, и от майчина.
— Сър — рекъл сър Динадан, — много ви благодаря, че ми казахте името си. Радвам се, че ми се доверихте, и ви обещавам и се заклевам — няма да ви сторя никакво зло по своя собствена воля, а винаги ще ви подкрепям и ще ви помагам с всичките си сили. Обещавам ви и не се съмнявайте в това. И знайте, че ще спечелите голяма слава в двора на крал Артур и ще бъдете добре дошли там.
Сетне сложили шлемове, взели щитове, качили се на конете и поели по широкия друм към Камелот. И скоро съгледали един замък, красив и богат, и тъй украсен, че нямало втори като него в кралството.