Томас Малори
Смъртта на Артур (227)

Глава 31

Как сър Тристан намерил сър Паломид до един извор и как го завел там, дето нощувал

И с тези думи Краля със стоте рицари оттеглил хората си.

През цялото това време, пък и от по-рано, сър Ланселот наблюдавал сър Тристан с единственото намерение да се сдружи с него. Ала ненадейно сър Тристан, сър Динадан и слугата му Гувернал препуснали към гората и никой не видял къде отишли.

Тогава крал Артур изсвирил с рог за прекратяване на боя и отредил наградата на краля на Северен Уелс, тъй като сър Тристан се сражавал на негова страна.

А сър Ланселот препускал насам-натам, разярен като лъв, който е изпуснал плячката си, понеже не могъл да намери сър Тристан. После се върнал при крал Артур.

И из цялото поле се чували едни и същи думи, които вятърът разнасял на две мили надалеч, тъй като всички лордове и дами викали:

— Рицаря с черния щит е победител!

— Уви! — рекъл крал Артур. — Къде изчезна този рицар? Срам и позор е за всички вас да го оставите да се измъкне незабелязано, вместо с любезни и учтиви думи да го доведете при мен в Замъка на девиците.

Сетне благородният крал Артур отишъл при своите рицари да ги утеши доколкото може и им рекъл:

— Добри ми приятели, не унивайте, макар че днес ви отнеха победата.

И мнозина били тежко ранени и посечени, а мнозина се спасили невредими, та крал Артур рекъл:

— Приятели мои, не падайте духом, защото утре ще се бия заедно с вас и ще отмъстя на враговете ви.

И тъй, тази нощ крал Артур и рицарите му си починали.

А додето траел турнирът, девицата, която Хубавата Изолда пратила да търси сър Тристан, не се отделяла от кралица Гуиневир. И кралицата все я питала защо е дошла в тази страна.

— Господарко — отвръщала тя, — изпрати ме моята господарка Хубавата Изолда с единствената заръка да разбера как сте.

И за нищо на света не искала да разкрие на кралицата, че е дошла заради сър Тристан.

И тъй, дамата Брагуейн се простила с кралицата и тръгнала подир сър Тристан. И както яздела из гората, чула силни викове. Тогава изпратила слугата си да разбере какъв е този шум.

И той поел през гората и скоро стигнал до един извор, а там намерил, вързан за вековно дърво, рицар, който викал като обезумял, а край него се виждали конят и доспехите му. И щом съгледал той оръженосеца, напрегнал мишци и се освободил, а сетне грабнал меч и хукнал към него, за да го убие.

Тозчас оръженосецът пришпорил коня си и с все сила препуснал към дамата Брагуейн и й казал какво му се е случило. Тогава тя отишла в шатъра на сър Тристан и му разправила за приключението в гората.

— Уви — рекъл сър Тристан, — кълна се в живота си, че някой благороден рицар е изпаднал в беда.

И с тези думи сър Тристан се качил на коня, взел меча си и тръгнал нататък. И като наближил извора, чул как рицарят стене и говори:

— О, аз, злочестият рицар сър Паломид, какво зло ме сполетя! Опозориха ме сър Борс и сър Ектор с коварство и измама! Горко ми, защо живея!

После взел меча си в ръце и започнал да нрави разни чудновати знаци и фигури, а подир туй в яростта си запратил меча в извора. Сетне сър Паломид заридал и закършил ръце, а накрая, обезумял от скръб, хвърлил се по лице в извора и затърсил меча си.

Видял това сър Тристан, втурнал се към сър Паломид и го хванал здраво с ръце.

— Кой си ти, дето ме държиш така? — запитал Паломид.

— Аз съм човек от тази гора и не ти желая злото.

— Уви — рекъл сър Паломид, — нивга не мога да спечеля слава там, дето е сър Тристан, понеже дойде ли той, славата остава нему. Ако ли пък го няма, най-често на мен ми присъждат наградата, освен ако срещу ми не се сражава сър Ланселот или сър Ламорак. — И сър Паломид прибавил: — Сър Тристан ме победи веднъж в Ирландия, веднъж в Корнуол и още много пъти на други места.

— А какво бихте сторили, ако срещнете сър Тристан? — попитал сър Тристан.

— Бих се сражавал с него, за да ми олекне на сърцето — отвърнал сър Паломид. — Макар че, да ви кажа право, сър Тристан е най-благородният рицар на света днес.

— А сега какво смятате да правите? — запитал сър Тристан. — Искате ли да дойдете да нощувате при мен?

— Не — отвърнал той. — Ще ида при Краля със стоте рицари, защото той ме избави от сър Борс де Ганис и сър Ектор, инак те щяха подло да ме убият.

Ала сър Тристан го поканил тъй любезно, че сър Паломид тръгнал с него към шатъра му.

А Гувернал препуснал напред и заръчал на дамата Брагуейн да си иде в своя шатър и рекъл:

— А на сър Персид кажете да не го гневи по никакъв начин.

И тъй, яздили те, додето стигнали шатъра на сър Тристан, и там сър Паломид бил посрещнат най-гостоприемно. Ала както и да разпитвал, сър Паломид не узнал кой е сър Тристан. И като вечеряли, двамата рицари легнали да нощуват и сър Тристан поради голямата си умора спал непробудно до сутринта.

Ала сър Паломид не могъл да спи от преголяма мъка и призори тайно яхнал коня си и се запътил към шатрите на сър Гахерис и сър Саграмор Похотливи, понеже тримата били другари в началото на турнира.

И тъй, на сутринта кралят свикал с рог рицарите за третия ден на турнира.