Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
-
- Оригинално заглавие
- Le Morte d’Arthur, 1470 (Обществено достояние)
- Превод отанглийски
- Мария Ранкова, 1989 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,8 (× 5гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD(2011 г.)
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том I
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат април 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Формат 84X108/32
Печатни коли 30,50.
Издателски коли 25,62.
УИК. 27,56
Цена 3,81 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том II
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректор: Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат март 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Печатни коли 33.
Издателски коли 27,72.
Формат 84×108/32.
УИК 29,76.
Цена 4,05 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
История
- —Добавяне
Глава 31
Как сър Тристан намерил сър Паломид до един извор и как го завел там, дето нощувал
И с тези думи Краля със стоте рицари оттеглил хората си.
През цялото това време, пък и от по-рано, сър Ланселот наблюдавал сър Тристан с единственото намерение да се сдружи с него. Ала ненадейно сър Тристан, сър Динадан и слугата му Гувернал препуснали към гората и никой не видял къде отишли.
Тогава крал Артур изсвирил с рог за прекратяване на боя и отредил наградата на краля на Северен Уелс, тъй като сър Тристан се сражавал на негова страна.
А сър Ланселот препускал насам-натам, разярен като лъв, който е изпуснал плячката си, понеже не могъл да намери сър Тристан. После се върнал при крал Артур.
И из цялото поле се чували едни и същи думи, които вятърът разнасял на две мили надалеч, тъй като всички лордове и дами викали:
— Рицаря с черния щит е победител!
— Уви! — рекъл крал Артур. — Къде изчезна този рицар? Срам и позор е за всички вас да го оставите да се измъкне незабелязано, вместо с любезни и учтиви думи да го доведете при мен в Замъка на девиците.
Сетне благородният крал Артур отишъл при своите рицари да ги утеши доколкото може и им рекъл:
— Добри ми приятели, не унивайте, макар че днес ви отнеха победата.
И мнозина били тежко ранени и посечени, а мнозина се спасили невредими, та крал Артур рекъл:
— Приятели мои, не падайте духом, защото утре ще се бия заедно с вас и ще отмъстя на враговете ви.
И тъй, тази нощ крал Артур и рицарите му си починали.
А додето траел турнирът, девицата, която Хубавата Изолда пратила да търси сър Тристан, не се отделяла от кралица Гуиневир. И кралицата все я питала защо е дошла в тази страна.
— Господарко — отвръщала тя, — изпрати ме моята господарка Хубавата Изолда с единствената заръка да разбера как сте.
И за нищо на света не искала да разкрие на кралицата, че е дошла заради сър Тристан.
И тъй, дамата Брагуейн се простила с кралицата и тръгнала подир сър Тристан. И както яздела из гората, чула силни викове. Тогава изпратила слугата си да разбере какъв е този шум.
И той поел през гората и скоро стигнал до един извор, а там намерил, вързан за вековно дърво, рицар, който викал като обезумял, а край него се виждали конят и доспехите му. И щом съгледал той оръженосеца, напрегнал мишци и се освободил, а сетне грабнал меч и хукнал към него, за да го убие.
Тозчас оръженосецът пришпорил коня си и с все сила препуснал към дамата Брагуейн и й казал какво му се е случило. Тогава тя отишла в шатъра на сър Тристан и му разправила за приключението в гората.
— Уви — рекъл сър Тристан, — кълна се в живота си, че някой благороден рицар е изпаднал в беда.
И с тези думи сър Тристан се качил на коня, взел меча си и тръгнал нататък. И като наближил извора, чул как рицарят стене и говори:
— О, аз, злочестият рицар сър Паломид, какво зло ме сполетя! Опозориха ме сър Борс и сър Ектор с коварство и измама! Горко ми, защо живея!
После взел меча си в ръце и започнал да нрави разни чудновати знаци и фигури, а подир туй в яростта си запратил меча в извора. Сетне сър Паломид заридал и закършил ръце, а накрая, обезумял от скръб, хвърлил се по лице в извора и затърсил меча си.
Видял това сър Тристан, втурнал се към сър Паломид и го хванал здраво с ръце.
— Кой си ти, дето ме държиш така? — запитал Паломид.
— Аз съм човек от тази гора и не ти желая злото.
— Уви — рекъл сър Паломид, — нивга не мога да спечеля слава там, дето е сър Тристан, понеже дойде ли той, славата остава нему. Ако ли пък го няма, най-често на мен ми присъждат наградата, освен ако срещу ми не се сражава сър Ланселот или сър Ламорак. — И сър Паломид прибавил: — Сър Тристан ме победи веднъж в Ирландия, веднъж в Корнуол и още много пъти на други места.
— А какво бихте сторили, ако срещнете сър Тристан? — попитал сър Тристан.
— Бих се сражавал с него, за да ми олекне на сърцето — отвърнал сър Паломид. — Макар че, да ви кажа право, сър Тристан е най-благородният рицар на света днес.
— А сега какво смятате да правите? — запитал сър Тристан. — Искате ли да дойдете да нощувате при мен?
— Не — отвърнал той. — Ще ида при Краля със стоте рицари, защото той ме избави от сър Борс де Ганис и сър Ектор, инак те щяха подло да ме убият.
Ала сър Тристан го поканил тъй любезно, че сър Паломид тръгнал с него към шатъра му.
А Гувернал препуснал напред и заръчал на дамата Брагуейн да си иде в своя шатър и рекъл:
— А на сър Персид кажете да не го гневи по никакъв начин.
И тъй, яздили те, додето стигнали шатъра на сър Тристан, и там сър Паломид бил посрещнат най-гостоприемно. Ала както и да разпитвал, сър Паломид не узнал кой е сър Тристан. И като вечеряли, двамата рицари легнали да нощуват и сър Тристан поради голямата си умора спал непробудно до сутринта.
Ала сър Паломид не могъл да спи от преголяма мъка и призори тайно яхнал коня си и се запътил към шатрите на сър Гахерис и сър Саграмор Похотливи, понеже тримата били другари в началото на турнира.
И тъй, на сутринта кралят свикал с рог рицарите за третия ден на турнира.